Сами сме, Боже мой, сами сме като напусналите рая наши първородители. Едва ли има по-сами от нас, българите!
Сами сме, но не понеже Ти си ни изоставил, а защото ние Те изоставихме. И ходим по пътя на гибелта...
Сами сме и когато безумно се питаме: "Защо Господ не помогне на медсестрите ни?" Зер, Господ Бог, Вседържителят и Многомилостивият, ни е задължен да ни уйдисва на акъла...Сами сме, дори и когато като народ се кичим с трикольорни лентички уж в подкрепа на нашите медицински сестри в Либия.
Сами сме си, когато едва ли не си въобразяваме, че националният ни трибагреник е божествена същност, която ще оправи нещата независимо от непукизма на всички (без)отговорни държавници.
Днес почувствах особено силно тази наша национална безпримерна самота, когато видях на снимка в столичен всекидневник как на някакви пети годишни награди на телевизия "Планета" в четвъртък вечер певачката Камелия агитира публиката за акция за българските медици в Либия "Не сте сами", като се появи с рокля (ако това може да се нарече рокля! - б. а.) във формата на лентичката трикольор.
Ако имаше истински държавници сред присъствалите на това светско събитие властници, трябваше да дадат под съд тази Камелия и нейните мениджъри за гавра с националното ни знаме.
Но властниците ни явно не са държавници и така самотата ни става още по-трагична, Боже мой!
