„Великите българи“ – навярно мнозина от нас имат интерес към това предаване по БНТ, осъществено по идея на Би Би Си. Усилената кампания, свързана с натискането на няколко бутона на GSM-апарата, едва ли е решаващ фактор за определянето на първата десятка в класацията. А там има една изненада. Това е г-н Петър Дънов – създател на окултната школа „Бяло братство“. Появяването му сред първите десет „велики“ е неочаквано за мнозинството, въпреки че името му се среща в един от томовете със заглавие „Велики българи“, ако не се лъжа, издаден преди 1989 г.
Вече е време и за съществения въпрос на тази статия: велик българин ли е Петър Дънов?
Няма съмнение, че останалите му „конкуренти“ са изявени родолюбци, дали живота си за България, за Христовата вяра и за доброто бъдеще на народа си. Както и да си изкълчим езика, не можем да кажем това и за споменатия „учител“. Напротив! С невъоръжено се вижда, че неговото учение е против семейството, държавата и Църквата – основните фактори, запазили народа ни до днес, като са го захранвали с жизнена сила за оцеляване и прогрес.
Дъновисткото учение е против традиционното семейство. Той проповядва комуналния начин на живот, т. е. съжителство на множество хора, които нямат родствена или брачна връзка помежду си. Дънов е изявен противник на брака. Според него, бракосъчетанието се уподобява на заробване, на оковаване с вериги.
Ще предложа един цитат, характеризиращ отношението на Дънов към брака. Става въпрос за последователка, която е поискала съвет от него. „Отива тя, пита Учителя, какво да прави сега, че мъжът ѝ иска да заминава за Америка. Той я поглежда и казва: „остави вълка да си отиде при вълците“ – „Ами синовете ми?“. Учителя я поглежда отново и изрича: „И те са вълчета“… Веднъж Учителя я среща и пита: „Още ли тъгуваш за вълка и вълчетата?“. Тя се засрамва, навежда глава и нищо не казва“ (из Изгревът, т. 5, с. 314).
В разгара на новосъздадената окултна школа (20-те години на 20 в.) много семейства остават разбити заради прищявката на някой от членовете им (по-често жени) да следват неизменно Дънов и да скъсат с всичко друго.
„Христос пръв е отрекъл държавата“ – тези думи изричат Дъновите последователи в отворено писмо до проф. д-р архим. Евтимий (Сапунджиев) от Богословския факултет на Софийския университет, който е един от противниците на сектата. Учението на „белите братя“ проповядва, че държавата е затвор. По този начин, подобно на анархистите, те отричат властта и проповядват безвластие. Казано по-точно, виждат идеалния свят като една комуна, където всички са равни, без етнически, расови, социални, религиозни различия или казано още по-точно – „утопия“.
За напрежението между дъновизма и Българската православна църква знаем всички. Потвърждават го и думите на „всемировия учител“: „В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 години, докато дойде Новата култура“. И още: „На небето съм голям светия – заемам първо място“ (Изгревът, т. 5, с. 509 и 512).
Не можем и да наречем г-н Дънов християнин, за какъвто го обявиха във въпросното предаване. Причината е, че той не смята Иисус Христос за Син Божи, а подобно на теософите – за обикновен човек. „Исус бе един от най-добрите ученици на най-великия и единствен учител – живия Бог, Словото, Христос. Той постигна такова духовно съвършенство…“ (Томов, А. Религиозно-философски мироглед на Петър Дънов, ВТ: „Сириус“, 1992, с. 24).
Та въпросът май беше – велик българин ли е Петър Дънов?
