До Негово Високопреосвещенство
митрополит Николай
Свети Синод на
Българската православна църква
Ваше Високопреосвещенство,
На 13 февруари в предаване на бТВ Вие заявихте по повод посещението на папа Йоан Павел Втори в храма „Св. Александър Невски“, че сте се заключили тогава в олтара, защото „не можех да допусна еретик да влезе в Светая Светих, в Светия олтар на православен храм, защото след това той се счита за осквернен и би трябвало отново да се освещава“. Като свидетел на събитието, в качеството ми на тогавашен посланик на България при Светия Престол, заявявам, че казаното от Вас не отговаря на истината и е груба манипулация на фактите. При организирането на посещението никога не е ставало дума папа Йоан Павел Втори да влиза в олтара на храма – нещо, което Вие много добре знаете, защото по-нататък в разговора сам признавате, че той не е искал да влезе в олтара. Тогава защо заключихте Царските двери?
Очевидно, за да не бъдат извадени оттам символичните дарове, които домакините бяха приготвили за Светия отец. Нещо повече, защо тогава от олтара бе изключен звукът на микрофона, когато папата произнесе своето слово? Несъмнено, за да не бъдат чути неговите думи. Всичко това беше гротескно и недостойно и ни препраща и днес, уви, единствено към разказа „Андрешко“ на Елин Пелин.
Казвате, че веднъж осквернен от еретици православният храм трябва да бъде отново осветен. В тази връзка бих искал да Ви попитам защо, като викарий на Софийския митрополит, допуснахте в храма „Св. Неделя“ да влязат масони и да извършат със свой ритуал опелото на Илия Павлов? Какво правят масони в един християнски храм? Къде бяхте? Защо не заключихте дверите на храма за рушителите на Христовата църква? Къде беше тогава Вашата бдителност на епископ? Извършихте ли повторното освещаване на храма, след като той действително беше осквернен?
Вашето поведение през май 2002 г. и начинът, по който обяснихте тогавашните си действия по бТВ, са несъмнено недостойни за един епископ и ни карат да се срамуваме и като българи. Вашето толериране на масоните, на богатите и влиятелни рушители на Христовата църква разкрива, обаче, защо всъщност е толкова стръмен и трънлив днес пътят към единството на християните.
14 февруари 2007 г.
София
доц. дфн Владимир Градев
Катедра „Културология“
СУ „Св. Климент Охридски“
* Авторът е бил посланик на Република България при Светия Престол от 2001 до 2006 г. (бел. ред.).
