София, агенция "Фокус". "Георги Първанов отличи с почетен знак на Президента на Републиката народната лечителка Вера Кочовска, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Отличието, което й бе връчено днес в Плевен, е за изключителните й постижения като народен лечител, за нейната благотворителност и за помощта, която оказва на нуждаещите се...."
За какво ни е Мун, като си имаме собствени муновци? Изберете българското! Нашите са си по-разбираеми, по-плътно се вписват в дивашката фолклорна представа на "простия българин". Благодарение на простотията у нас виреят и богатеят и политиците, и врачките, дето предричат на политиците богатство и слава. Кръгът е затворен. Фолклорно затворен кръг. Политиците имат нужда от врачките, за да има кой да им предрича това онова и да им баламосва електората, простотията има нужда от врачките, за да се чувства уютно излъгана, врачките имат нужда от пари и от задоволяване на демоните у себе си. Демоните са алчни и искат всички да страдат, защото мразят хората по принцип. И всички страдат – политици, врачки, "прост народ". Само демоните се радват.
Известно време комунистите официално бяха скрили на дъното на стария комунистически зимник врачките и бурканите им с магии. Там те хващаха плесен и се вмирисваха, но на "простия народ" му липсва изтънчен нюх, та когато политиците (политиците и комунистите са един и същи субект) ги извадиха и взеха да ги награждават с ордени за заслуги, всички ахнаха възхитено. Защото хората не бяха спирали да си четат зодиите в списание „Кармичният кръг“ (отново кръг!) и да ходят при кварталните гледачки да им кажат нещо по-така за бъдещето на детето. И нещата си дойдоха на мястото. Отново си имаме първа врачка (врачка звучи като сврака). Сега е време новата Ванга да си намери нови обожатели сред „ентелектуалците“, предишната си имаше Светлин Русев, художник, набеден за много добър, както и разни гимнастички и политици, все истински фенове, много задълбочени, ще знаеш, много „духовни“. Свещени крави. Против тях никой никога лоша дума не казва. Кочовска си търси художник и спортистка за изглаждане на имиджа. Президентът на републиката вече се прежали. Не някой друг. Това е нова точка за демоните. Ех, да беше жива Людмила Живкова, каква виртуозност, какъв размах биха имали тези изпълнения… Кой ли идиот е подхвърлил на държавната глава идеята – нали идиотите са хора с идеи? Носталгията е непреодолима, нещо тук вътре трепва в комунистическите им душички, сърцето ги стяга, дъх не могат да си поемат…
И изобщо политиците крият в онзи комунистически зимник много мръсотии. Понякога вадят нещо да се проветри и да омирише наоколо. Душите ни се вмирисват от вонята. И паметникът на Цола Драгойчева се въргаляше в същия зимник от около 1990 до 2005, цели петнайсет години. Но пак го изтъпаниха насред центъра на Бяла Слатина на старото му място. Поолющил се е бюстът на партизанката, пообиден е, но все така достолепен и „с поглед вечно устремен“. Баба ти Цола я върнаха, баба ти Ванга намери продължител на делото си, държавната глава вчера на празника целува ръката на Патриарха с намигване, днес награждава врачката съвсем сериозно, Съветският съюз се нарича Европейски, разни психопати подготвят нов възродителен процес и нова чистка, времето е спряло да тече и образува кална локва, в която почваме да се давим, кошмарът продължава, щипем се, но не можем да се събудим. Във „Времетръс“ на Вонегът времето се връща конвулсивно с петнайсет години назад, за да ги изживее светът отново, но всички съвсем съзнателно пак извършват същите глупости, които са извършили и преди това. Човекът е непоправим, колкото и да не си падам по обобщенията…
Комунизмът винаги си е бил окултен. Комунизмът е изчадие адово. Комунизмът си е магия и то от най-яките. За половин век омагьоса и маноса толкова непоправимо България, колкото турското робство не бе успяло. Зациклихме. Ленин, Сталин и Живков ни докараха кварталните гледачки на кафе, врачките от Петрич, муртузуците с трети очи, новата синкретична митология, затъпяването доразви фолклора.
Има
един възрожденски стенопис в Рилския манастир, мисля, че беше от Захари
Зограф, на който е изобразено какво точно се случва с един човек,
отишъл при врачката да му предсказва ли, да го убеждава ли, не знам
какво правят тези, дето ходят там – дяволът се изхожда по голяма нужда
в устата на същия човек. Възрожденецът хич не се е посвенил да го
нарисува, та не е ли толкова отвратително това, което правят вещиците,
демоните и глупаците! Наистина едва ли има по-мръсно нещо досега от
легитимирането на врачките от страна на държавната глава. Кой ли знае
какви още нечистотии крие онзи комунистически зимник. Те без него не
могат. Той си е тяхното безбожно загнило подсъзнание, от него черпят
вдъхновение и нечисти сили. И ние всички сме длъжни да изтърпим това.
Да живеем покрай него, да го наблюдаваме. Но не и да си мълчим. Виж още: Когато държавата започне да рекламира ясновидците
