На 2 февруари тази година Долната камара на Френския парламент прие член 1-и от спорния Законопроект за семейството, който гласи, че „бракът се сключва между две лица от различен или еднакъв пол”. Отпадна задължителното досега условие бракът да бъде сключен между мъж и жена.
Да премахваш Различието, претендирайки, че го защитаваш.
Да се гордееш, когато трябва да се срамуваш.
Да си въобразяваш, че правиш огромна крачка напред по пътя на прогреса, без да забелязваш пропастта, към която си се запътил и към която тласкаш обществото.
Каква слепота, каква недалновидност, каква безотговорност, какво безгрижие за съда на потомците и за Божия Съд!
И всичко това се случва в красивата страна, която някога се кичеше с прозвището „първородна дъщеря на Църквата“, красивата страна, която преживя много революции, но не се поучи от горчивите им последици. Красивата страна, която отсега нататък ще бъде по-малко красива.
Срамувам се за теб, страна, която обичам, страна, от която съм се възхищавал, страна, към която съм гледал с копнеж тогава, когато това ни бе забранено, страна, за която понякога съм милял повече, отколкото милеят някои от собствените й граждани.
И ме боли, вместо теб, от измамата, с която те измамиха, от подмяната, която прие за промяна, от заслепението, което взе за напредничавост.
Мъчно ми е за твоите утрешни деца, които ще наблюдават изкривения образ на семейството и той ще им бъде представян за Истинския. Мъчно ми е за момчетата и момичетата, които ще престанат да разбират тайната на Различието в Единството, тайната на осветения съюз между мъжа и жената, съпруга и съпругата, бащата и майката, защото тази тайна вече няма да е възможна, тя ще е сведена до едно формализирано Право – хигиеничното, стерилно и сухо Право на Еднаквостта, маскирана като Различие. Загубили понятие и вкус за неповторимата, чудна и благодатна тайна на семейството, твоите утрешни мъже и жени ще разполагат само с политически коректното, но безнравствено и безобразно Право на буквата, но не и на животворящия Дух, Право, което, вместо да издига достойнството им на същества, сътворени по Божи образ, ще го уронва и снизява.
И аз тръпна в очакване, защото всичко това няма да закъснее да сполети и нас. Тръпна, защото има хора, които няма да се успокоят, няма да заспят, няма да излязат в отпуска, докато не ни го наложат, докато не го прокарат, докато не ни съблазнят и оплетат с красивите си приказки. Хора, които или изобщо не знаят какво правят, или твърде добре знаят. И в двата случая злото, което замислят, ще струва на обществото ни повече, отколкото и най-смелият мечтател може да си представи.
02.02.2013 г.
----------------
Авторът на текста е дългогодишен преподавател по история на западноевропейската литература в СУ „Св. Климент Охридски”, поет и писател. Един от изявените изследователи на френската литература в България. (Бел. ред.)
