Интервюто с д-р Теменужка Любенова, председател на Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград, е подготвено от Илияна Веселинова и Камелия Хаджиева, ученици в 6 клас при VIII СОУ „Арсений Костенцев” - Благоевград. Те са част от клуба по журналистика „Кандилце” на Православния информационен център към Неврокопска митрополия с ръководител Антоанета Гулева.
Срещите в клуба по журналистика се провеждат всеки четвъртък и са отворени за нови членове. Освен интервюта учениците подготвят и детска православна рубрика „Кандилце” в радио Благоевград, която се излъчва всяка събота от 10 ч. и е началото на младежкото предаване "Тийн Зона", което беше номинирано за награда „Сирак Скитник” на БНР за 2015 г.
- Д-р Любенова, какво кара младежите да посягат към наркотици?
- Различно, за всеки е индивидуално, но общото и най-страшното при всички младежи, посегнали към наркотици, с които ние сме се срещали, е духовната криза. Децата нямат духовни ценности, предадени им от възрастните, те нямат ясни правила за живота, ясно определени достойни примери в ежедневието.
Днес се оказва, че децата нямат любима книга, имат любими филми, но не и книги, а книгата развива и обогатява езика, предизвиква търсенето и намирането на различни въпроси. Когато обаче книгата влезе в киноиндустрията, всичко минава през мозъка по абсолютно мързелив начин, човек се радва на някакви ефекти, а на дълбоките проблеми, които се разглеждат, не се търсят решения. Книгата те кара да мислиш. Докато днес виждаме, че учениците не могат анализират и това, което са прочели, не преценяват винаги адекватно и житейските ситуации. Това е една лоша тенденция в развитието и бъдещето на децата независимо от пътя, който поемат.
- Трудна ли е работата с наркозависими?
- Много е трудна, най-трудно е, когато едно дете, което взима наркотици и страда, ме погледне в очите и ми каже: Трябва да ми помогнеш, защото аз самият не мога!
- Бихте ли да ни разказали някой случай с наркозависим?
- Да, мога да ви разкажа, но няма весели случки, те всички са трагични. Много ярко си спомням случая с едно момче, което изпратихме да се лекува в едно от малкото места в България. За съжаление у нас няма системно и качествено лечение на наркозависими, единствено тези, които изпращаме в чужбина, имат шанс. Срещам това момче преди да замине и той ми каза: Д-р Любенова, имам вътрешното усещане, някакво предчувствие за първи път в живота си, че аз този път ще се спася. Той замина и по-късно почина, бяха го намерили в един подлез със забита спринцовка в ръката. Факт е, че той вече не можеше да си прави кокаина инжекционно на ръцете и краката, което ме кара да мисля, че някой му е поставил иглата на дясната ръка. Кой и как го уби заедно с кокаина, така и не разбрахме. Но аз помня думите му: Аз ще се спася!
- Има ли начини за лечение на наркотичната зависимост?
- Иска ми се отговорът ми да достигне до повече деца на вашата възраст: в момента в света няма лечение на зависимостта към наркотици. Опитваме се да помогнем по различни начини на момчета и момичета да се измъкнат от зависимостта и то задължително с помощта на вярата. Вярата е едно от основните условия, за да се пребори човек със зависимостта, както и да намери своя път в живота. Разбира се, ние разполагаме с психолог – Елена Султова, която работи със зависимите, но също така много важна е превенцията: децата и младите хора да не посягат към дрогата. Затова като част от превенцията ние организираме различни дейности, в които да ангажираме учениците. Нашият Младежки общински съвет по наркотични вещества с ръководител Магдалена Рахова е много активен и търси иновативни и нестандартни подходи. Сега, например, за поредна година подготвят постановката „Радини вълнения” на Иван Вазов със студенти и ученици. Това е едно съчетание на българската литература и история, на вярата ни в Христос като форма на превенция срещу наркоманията. Това е изживяване, което се запомня и служи като начин на възпитание на духовни ценности.
- Дизайнерската дрога по-различна ли е от обикновената?
- Името на тази дрога идва от дизайн (рисувам). На пазара има вещества като кокаина, които предизвикват зависимост и са забранени. Затова се пускат вещества, които повтарят химическата формула на забранените вещества, но с малки промени, заради които няма забрана за него, т. е. заобикаля се законът и то може да се закупи, докато не бъде включено в списъка със забранените вещества. Тази ситуация в България е много неприятна, необходими са законодателни промени: да се поиска забрана на всички вещества, които имитират наркотиците, и за всяко вещество да се търси разрешителен режим, тогава разпространението няма да е толкова голямо. Другото важно нещо, е че синтетичните наркотици имат огромна разрушителна сила върху човека, за много кратко време организмът се износва, увреждат се вътрешните органи, психиката, мозъкът, човек дори емоционално обеднява.
- Как можем ние, децата, да се предпазим от наркотиците и хората, които ги продават?
- Първо, трябва да знаете и да сте убедени, защо не трябва да употребявате наркотици. Това разяснение е задължение на възрастните – родители, учители, на нас, които работим по превенцията, и разбира се - на журналистите, защото тяхната сила е голяма. Ние трябва да убедим обществото и подрастващите, че наркотиците са нещо страшно за всеки човек и веднъж започнал, после не може да се откаже лесно. При наркотиците няма опитване, има започване. За пример ви давам ухапването от пепелянка. Има хора, които при ухапване от отровни змии са оцелявали, но повечето хора умират или имат тежки последствия за организма. Така е и с наркотиците, за това най-добре е да не се посяга към каквито и и да е наркотици. Второто много важно нещо е, че децата трябва да се възпитават във вяра. За съжаление не всички семейства в България са вярващи. Православната вяра, вярата в Христос, е много ползотворна в това отношение, тя може да ти даде верния път, врата, през която да минеш и да се чувстваш щастлив без да взимаш наркотици. Знаете ли, иска ми се да направим една книжка, в която да съпоставим лицата на младежи, които се усмихват без наркотици и на такива с наркотична зависимост. Аз съм виждала напушени хора, които се смеят, страшно е! Това не е истински смях, той е породен от наркотика, самите момичета и момчета изглеждат сякаш са с умствени дефицити, гледайки ги, ти става тъжно и страшно. Обратно, когато чуя деца от детската градина да се смеят, настроението ми се повишава и започвам да се усмихвам, толкова се радвам, че са здрави и щастливи.
- През новата 2016 година планирате ли мероприятия съвместно с Православния център на Неврокопска митрополия?
- О, да, аз лично и целият ми екип не виждаме работата си без сътрудничеството с центъра и сме много благодарни за подкрепата, която оказват на цялостната ни дейност. Бихме искали специално да благодарим на Негово Вископреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, на отец Светослав Кючуков и на екипа на центъра. Срещали сме се многократно с ученици и студенти и сме много доволни от резултатите от работата ни.
