Името Лъв, както и много други имена на християнски клирици са наследство от езическата предхристиянска епоха и са влезли в историята на Църквата, осветени от живота и подвига на духовниците, носили тези имена. В източноправославната традиция обаче много рядко се среща името Лъв, Леон на гръцки, по-разпространено е производното му Леонтий. (В Зографския манастир на Атон преди години живя и почина йеромонах Леонтий, преди това йером. Паисий).
Имало е само един Вселенски патриарх Леон (Лъв; 1134-1143 г.), но има и няколко светци с това име, почитани от Православната църква. Най-известен в православния календар е папа Лъв I Велики (5 в.).
В Западната църква още преди да се отдели като Римокатолическа в 1054 г. е било често срещано името Лъв. През 5 в. живее първият папа с името Лъв, който ръководи Римската църква от 440 до 461 г. По време на нападенията срещу Рим от хуните и вандалите той преговаря с техните вождове и запазва града от големи опустошения. На Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.) се прочита негово послание, което е помогнало да се защити православното учение за Иисус Христос, въплътения Син Божи. Заради мъдрото и добро управление, както и заради приноса му за цялата Църква е получил прозвището Велики. Паметта на Лъв I Велики се почита от православните на 18 февруари. В България има храм, посветен на св. Лъв, построен в бившето село Дъбрава, сега северозападен квартал на гр. Стара Загора.
Други предстоятели на Римската църква с това име са:
Папа Лъв II – ръководи Римската църква във втората половина на 7 в. – от 681 до 683 г., но всъщност е на поста от август 682 до юни 683 г.
Папа Лъв III – на поста от 795 до 816 г.; през 800 г. той коронясва франкския крал Карл Велики за пръв император на Свещената римска империя.
Папа Лъв IV – ръководи Римската църква от 847 до 855 г.
Папа Лъв V – на поста през следващия век, но съвсем за кратко през 903 г.; преди да навърши месец начело на Римската църква е убит от наследника си.
Папа Лъв VI – предстоятел на Римската църква от май до декември 928 г.
Папа Лъв VII – произхождал от Бенедиктинския орден; Римски папа от 936 до 939 г.
Папа Лъв VIII – избран през 963 г., но остава като „антипапа“, т. е. непризнат узурпатор на престола; през 964 г. вече е признат и ръководи Римската църква само до 1 март 965 г.
Папа Лъв IX – застава начело на Римската църква през 1049 г. През пролетта на 1054 г. той изпраща в Константинопол легати (папски пратеници) начело с кард. Хумберт за разрешаване на съществувал конфликт между двете първи катедри на християнството; папата умира на 19 април, но край Босфора не се постига помирение, а става точно обратното: настъпва пълен разрив между ръководствата на двете църкви. Така от 1054 г. Западната църква, вече изцяло в юрисдикцията на Рим, остава извън Православната църква.
Папа Лъв X – от рода на Медичите, служи едва след пет столетия, в 16 в. (1513-1521 г.); по негово време става и Реформацията – отцепването на много области от Европа в протестантизъм.
Папа Лъв XI – също от рода на Медичите; избран е за папа на 1 април 1605 г., като има за съперник кард. Цезар Бароний, завеждащ Библиотеката на Ватикана (Бароний пише История на Църквата в 12 части, а от руския превод на тази история, отпечатан в 1719 г., черпят сведения преп. Паисий Хилендарски и други негови съвременници, писали история на българския народ); Лъв XI умира още на 27 април с. г. и е сред най-кратко управлявалите папи.
Папа Лъв XII – начело на Римската църква от 1823 г. до смъртта си през 1829 г.
Папа Лъв XIII – избран на поста през 1878 г., когато е на 68-годишна възраст (почти като сега избрания Лъв ХIV), и служи до 1903 г.; умира на 93-годишна възраст. Той е папата, издал най-много енциклики (еднолични нормативни документи за вярата и дейността на Църквата), с които насърчава също социалната дейност и изучаването на Св. Писание. Той е първият папа, чийто глас е записан на магнитен носител, има запазена и филмова лента със запис на негово участие в официална проява.
