"Господ ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си" (1 Цар. 2:10)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,През настоящата 2007 година от Рождението по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос православното българско изпълнение отбелязва особено важна годишнина: 1100 години от успението на св. цар Борис I Михаил (852-889 г.; 12 май 907 г.) - нашия Покръстител и вечен небесен застъпник пред престола на Всевишния.
Бог, в Чиято власт са времената и годините (Деян. 1:7), Който като любещ Баща обича всички Свои чеда и желае "всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен" (Йоан. 3:15), ни е дарил с равноапостолния цар и просветител Борис от любов към нас, та и българският народ да върви през вековете просветен със светлината на истинното богопознание, което се дава в св. Божия Църква. Свещен и синовен наш дълг като достойни негови наследници е да пазим и да тачим паметта му със слово и дело през всичките отредени ни от Бога дни и години.
За нас делото на св. цар Борис-Михаил е наистина изключително по своя характер и непреходно по своето значение. Защото с мъдрото си боговдъхновено държавническо решение той веднъж завинаги подпечата принадлежността на нашия народ към православната вяра и благочестивите традиции на св. Православна църква. Във вече започналия да се разделя християнски свят той успя да се ориентира бързо и точно и да свърже личната си и на своя народ съдба със спасителната вяра и учението на Източноправославната църква. Днес, както и преди, всички ние - клир и миряни на Българската църква - имаме не само призванието, но и свещения дълг да пазим тази вяра като най-скъпо наше притежание и да изповядваме пред света, че това е вярата, "веднъж завинаги предадена на светиите" (Юда 1:3) - вярата, която спасява; вярата, която утвърди вселената.
Благодарение на мъдрото боговдъхновено държавническо решение на св. цар Борис в България се положиха и основите на църковната просвета и книжнина на роден език, а на учениците на нашите просветители - св. братя Кирил и Методий - беше предоставена възможността да разгърнат докрай църковно-просветното дело, мащабите на което бързо надхвърлиха пределите на българската държава, за да бъдат посветени и просветени във вярата на св. Православие и други, тънещи в езичеството, славянски народи. Днес, когато страната ни е част от голямото европейско семейство и заслужено се гордеем с факта, че сме първите, на които се предоставя възможността да официализират нова европейска азбука - кирилицата, нека помним, че дължим това преди всичко на нашия равноапостолен цар св. Борис - първия от владетелите на българите, който прие жребия да покръсти своя народ и да направи държавата си християнска.
Св. цар Борис-Михаил не само посочи на своя народ спасителния път на вярата и утвърди с държавническата си воля християнството в България, но и пръв даде на поданиците си пример за преданост към св. Православие. Той се отдаде на християнството всецяло и безусловно - със смирението на най-убогите Божии служители и ревността на най-дивните Божии подвижници. Свещеното Писание и богослужебните книги бяха неговото четиво, власеницата беше неговата постеля, а смирението - неговото царско украшение. На светата вяра той се беше отдал до такава степен, че от ревност по нея и по делото на нейното утвърждаване сред българите не се поколеба дори да пожертва своето благоволение към първородния си син - жертвоготовност, която може да бъде сравнена само с тази на праотеца Авраам!
Братя и сестри,
Колкото и да изречем или напишем за св. Покръстител и небесен застъпник на нашия народ, ще успеем да предадем твърде малко от действителното величие на неговата личност и ще очертаем твърде малко от характера и значението на неговото дело. За да се наричаме негови наследници обаче, сме длъжни ревностно да пазим завещаната ни от него православна вяра и с нея да вървим неотклонно към Божието Царство, верния път към което ни посочи преди повече от единадесет столетия нашият равноапостолен цар.
По повод 1100-годишнината от неговото успение Св. Синод на Българската православна църква отправя пастирски благопожелания към всички свои духовни чеда и гореща молитва към Всеподателя Бога да ни укрепва във вярата като достойни чеда на нашия св. цар Борис.
По неговите молитви Бог в изобилие да дарува на православния български народ духовно здраве и всяко благо.
Благодарение на мъдрото боговдъхновено държавническо решение на св. цар Борис в България се положиха и основите на църковната просвета и книжнина на роден език, а на учениците на нашите просветители - св. братя Кирил и Методий - беше предоставена възможността да разгърнат докрай църковно-просветното дело, мащабите на което бързо надхвърлиха пределите на българската държава, за да бъдат посветени и просветени във вярата на св. Православие и други, тънещи в езичеството, славянски народи. Днес, когато страната ни е част от голямото европейско семейство и заслужено се гордеем с факта, че сме първите, на които се предоставя възможността да официализират нова европейска азбука - кирилицата, нека помним, че дължим това преди всичко на нашия равноапостолен цар св. Борис - първия от владетелите на българите, който прие жребия да покръсти своя народ и да направи държавата си християнска.
Св. цар Борис-Михаил не само посочи на своя народ спасителния път на вярата и утвърди с държавническата си воля християнството в България, но и пръв даде на поданиците си пример за преданост към св. Православие. Той се отдаде на християнството всецяло и безусловно - със смирението на най-убогите Божии служители и ревността на най-дивните Божии подвижници. Свещеното Писание и богослужебните книги бяха неговото четиво, власеницата беше неговата постеля, а смирението - неговото царско украшение. На светата вяра той се беше отдал до такава степен, че от ревност по нея и по делото на нейното утвърждаване сред българите не се поколеба дори да пожертва своето благоволение към първородния си син - жертвоготовност, която може да бъде сравнена само с тази на праотеца Авраам!
Братя и сестри,
Колкото и да изречем или напишем за св. Покръстител и небесен застъпник на нашия народ, ще успеем да предадем твърде малко от действителното величие на неговата личност и ще очертаем твърде малко от характера и значението на неговото дело. За да се наричаме негови наследници обаче, сме длъжни ревностно да пазим завещаната ни от него православна вяра и с нея да вървим неотклонно към Божието Царство, верния път към което ни посочи преди повече от единадесет столетия нашият равноапостолен цар.
По повод 1100-годишнината от неговото успение Св. Синод на Българската православна църква отправя пастирски благопожелания към всички свои духовни чеда и гореща молитва към Всеподателя Бога да ни укрепва във вярата като достойни чеда на нашия св. цар Борис.
По неговите молитви Бог в изобилие да дарува на православния български народ духовно здраве и всяко благо.
Председател на Св. Синод
† МАКСИМ
Патриарх Български и Митрополит Софийски
Членове на Св. Синод:
† Врачански митрополит КАЛИНИК
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Видински митрополит ДОМЕТИАН
† Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Русенски митрополит НЕОФИТ
† Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
_____________________
Забележка: По решение на Св. Синод това послание ще се прочете от църковния амвон на 2 май след св. Литургия или в неделята след празника.
