На 20 август 2009 г., изричайки на руски: “Христос воскресе” и “Спасибо” (Спаси Бог), се престави в Господа дивният подвижник Симеон - старец в православния манастир “Св. Йоан Предтеча” в Есекс, Великобритания. Въпреки че погребението беше само 2 дена по-късно, то събра поклонници от всички краища на света (Русия, Гърция, Швейцария, Германия, Америка, Сърбия, Румъния, Финландия, Белгия, Цариград и пр.) – много от тях пътували цяла нощ, отседнали в коли, палатки, каравани около манастира, успели да пристигнат като по чудо, за да се простят с толкова обичания и почитан старец.
Роден в Швейцария през 1928 г., архимандрит Симеон приема православието вследствие на запознанството си с основателя на манастира о. Софроний (Сахаров) и става негов верен сподвижник още преди създаването на светата обител в Есекс през 1959 г. Известно е, че старецът Софроний е духовен син на св. Силуан Атонски и автор на книгата за светеца, позната на българския читател в официалния превод на Кръстю Банев и в неофициалния (само 2 част) на Зографския манастир.
Архимандрит Симеон продължава славното дело на св. Силуан и о. Софроний и има огромен принос за превръщането на манастира в днешния духовен оазис. Той беше духовен наставник на многобройни монаси и миряни в Англия и извън нея. Отец Симеон притежаваше изключителни човешки и духовни качества и беше истинен благовестник на православието. Необичайната простота, скромност и непринуденост съпровождаха един мощен дух и себеотдаденост. Той имаше обширни богословски познания и ерудиция, като си служеше свободно с повече от четири езика, но силата му беше в преданата любов към Бога и хората. Благоговейно старателен, изряден, търпелив и духовно трезв, той чудесно съчетаваше източното проникновение със западната умереност и деликатност.
О. Симеон беше много внимателен, грижовен и дълбоко състрадателен духовник, който обладаваше удивителна духовна мъдрост, като наставляваше повече със своя свят живот, отколкото с думи. Така с благодатния си пример този радетел на благочестието разпалваше и у нас духовна ревност. Цялата му осанка и поведение излъчваха неизразимо благородство, светлина и благост. Спокойствието и твърдостта, с които посрещна тежката болест и смърт, свидетелстваха за неговото духовно величие и непоколебимост. Примерите за силата на неговата молитва са безчетни и ние вярваме, че тя ще продължава да ни съпътства навеки.
Преподобни отче Симеоне, моли Бога за нас!
