Тази година се навършват двеста години от Успението на св. преподобен Никодим Светогорец – една от емблематичните личности на възраждането на гръкоезичните църкви, където неговите трудове са изключително популярни.
Той е роден през 1749 г. на о-в Наксос (най-големия от Цикладските острови в Егейско море) с рожденото име Николай. Първоначално учи в местното училище „Св. Георги“ под ръководството на архим. Хрисант – брат на св. Козма Етолийски. След това в продължение на пет години следва в прочутата гръцка школа в Смирна, където, поради забележителните си интелектуални качества, е едновременно обучаван и обучаващ.
Освен богословие, изучава още философия, право, медицина, класическа филология. Владее френски, италиански и латински език. Това, което го отличава от останалите обаче, е невероятно силната му памет – Николай запаметява без проблеми огромни пасажи от Светото Писание, а по-късно и ръкописите на манастирските библиотеки на Света гора.
През 1770 г. се връща в родното си място и става секретар на местния митрополит. Пет години по-късно обаче заминава за Атон, където приема монашеско пострижение в манастира „Св. Дионисий“ („Дионисиат“) с името Никодим. Там той се ползва с авторитета на голям познавач на отците на Църквата и затова получава от св. Макарий отговорната задача да редактира събрания от него светоотечески сборник Добротолюбие (Филокалия). Преп. Никодим пише и кратките жития в сборника, както и някои заключителни текстове. Събира и обработва житията на св. новомъченици в един сборник, наречен Нов синаксар. Издава и събрани съчинения на преп. Симеон Нови Богослов, като подготвя подобен сборник и с трудове на св. Григорий Паламà, който за съжаление е загубен и остава неиздаден. Събира Правилата на Църквата в т. нар. Кормчая книга (Пидалион), където включва свои забележки и тълкувания.
Преставя се в Господа на 14 юли 1809 г. на шестдесетгодишна възраст. На въпроса на учениците си – дали се чувства спокоен преди смъртта си, той отговаря: „Приех Христос в себе си. Как да нямам мир?“. Сред основните му трудове е и Постоянното причастяване със св. Господни тайни, в който той полемизира с привържениците на практиката на рядкото причастяване поради благочестиви подбуди.
Паметта на преп. Никодим Светогорец се чества, освен на днешния ден, още и в първата неделя на септември, когато се почита Съборът на петте светци на Паронаксия (съчетание от имената на островите Парос и Наксос – бел. ред.). Св. Никодим е канонизиран през 1955 г.
Годишнината му се отбелязва с множество научни конференции и семинари в различни страни, между които се отличава международната научна конференция, организирана от Православния богословски факултет на Университета в Прешов, Словакия, на тема „Духовно и социално измерение на св. Никодим Светогорец“ (12 октомври 2009 г.).
