Така нарече проф. Тодор Събев Генералният секретар на ССЦ Самуел Кобиа в съболезнователното си писмо до роднините на покойният професор. То ще бъде прочетено на погребението, което ще бъде извършено днес в родното село на проф. Събев Острец.
Публикуваме пълния текст на писмото:
В памет на проф. д-р Тодор Събев
Женева, 15 септември 2008
Тази седмица, започнала от 15 септември, инициативата "Икуменически молитвен кръг" предложи тема за молитва България и нейните църкви. От България, в началото на тази седмица, получихме тъжната вест за смъртта на Тодор Събев в неговото родно село Острец.
Роден в България през 1928 година, бележит църковен теолог и историк, пионер в икуменическото движение в Източна Европа и в православните страни, той с упование служеше на своята Църква - Българската православна църква и участваше в икуменическото движение няколко десетилетия.
Професор по Църковна история в Софийската духовна академия, той основа и оглави Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Скоро, след като Българската православна църква се присъедини към Световния съвет на църквите (през 1961 година), той бе назначен за член на икуменическата комисия и след време, когато комисията бе трансформирана в департамент за междуцърковни и икуменически отношения, той стана негов заместник-председател.
През това време (1968-1975), той беше и участник в Централния изпълнителен комитет на Световния съвет на църквите, като член на Комисия номер две, и вице-модератор на Комисията по междуцърковна помощ, бежанците и помощта за света.
Той се присъедини към екипа от служители на Световния съвет на църквите през 1979 г. като Заместник-главен секретар, като в същото време оглави Департамента за единство и свидетелство, подсигурявайки връзките с Православните църкви и Римокатолическата църква. Неоценими бяха неговата помощ през 1981 година за изработването на "Софийската консултация", която беше фокусирана около православното участие в ССЦ, неговото ръководство на общата работна група между ССЦ и Римокатолическата църква, неговото участие в Световната християнска комисия и в двустранния богословски диалог. Това е само малка част от огромното наследство за икуменическото движение, което остави зад себе си проф. Събев.
Плодовит автор, с голям брой статии и книги на историческа, богословска и икуменическа тема, редактор и съставител на голям брой научни сборници, публикувани от Синодално издателство на БПЦ, автор на сценарии за филми, посветени на историята на неговата църква, проф. др. Тодор Събев бе широко известен, уважаван и ценен в академичните, богословските и икуменическите среди.
Верен приятел и колега, той винаги се ползваше с безрезервното доверие на всички, които работеха с него. Ще бъде запомнен с милия си характер и отвореността си, със своята готовност да помага на всички, независимо от момента и обстоятелствата. Тъй като неговата личност излъчваше морален авторитет и човешка топлина, той играеше ролята на строител на мостове между Изтока и Запада, между Православието и останалите църкви, участнички в ССЦ, между Църквите-членки и Римокатолическата църква.
Нашите мисли и молитви ще съпътстват неговото семейство: неговата жена Симеонка, неговата дъщеря Сабина и неговия син Венцислав.
„Сам Ти, Господи, упокой душата на починалия твой раб Тодор, заедно със светиите го упокой в Твоите вечни жилища”.
Вечна да бъде паметта му!
Отец доктор Самуел Кобиа, Генерален секретар на ССЦ
Женева, 15 септември 2008
Тази седмица, започнала от 15 септември, инициативата "Икуменически молитвен кръг" предложи тема за молитва България и нейните църкви. От България, в началото на тази седмица, получихме тъжната вест за смъртта на Тодор Събев в неговото родно село Острец.
Роден в България през 1928 година, бележит църковен теолог и историк, пионер в икуменическото движение в Източна Европа и в православните страни, той с упование служеше на своята Църква - Българската православна църква и участваше в икуменическото движение няколко десетилетия.
Професор по Църковна история в Софийската духовна академия, той основа и оглави Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Скоро, след като Българската православна църква се присъедини към Световния съвет на църквите (през 1961 година), той бе назначен за член на икуменическата комисия и след време, когато комисията бе трансформирана в департамент за междуцърковни и икуменически отношения, той стана негов заместник-председател.
През това време (1968-1975), той беше и участник в Централния изпълнителен комитет на Световния съвет на църквите, като член на Комисия номер две, и вице-модератор на Комисията по междуцърковна помощ, бежанците и помощта за света.
Той се присъедини към екипа от служители на Световния съвет на църквите през 1979 г. като Заместник-главен секретар, като в същото време оглави Департамента за единство и свидетелство, подсигурявайки връзките с Православните църкви и Римокатолическата църква. Неоценими бяха неговата помощ през 1981 година за изработването на "Софийската консултация", която беше фокусирана около православното участие в ССЦ, неговото ръководство на общата работна група между ССЦ и Римокатолическата църква, неговото участие в Световната християнска комисия и в двустранния богословски диалог. Това е само малка част от огромното наследство за икуменическото движение, което остави зад себе си проф. Събев.
Плодовит автор, с голям брой статии и книги на историческа, богословска и икуменическа тема, редактор и съставител на голям брой научни сборници, публикувани от Синодално издателство на БПЦ, автор на сценарии за филми, посветени на историята на неговата църква, проф. др. Тодор Събев бе широко известен, уважаван и ценен в академичните, богословските и икуменическите среди.
Верен приятел и колега, той винаги се ползваше с безрезервното доверие на всички, които работеха с него. Ще бъде запомнен с милия си характер и отвореността си, със своята готовност да помага на всички, независимо от момента и обстоятелствата. Тъй като неговата личност излъчваше морален авторитет и човешка топлина, той играеше ролята на строител на мостове между Изтока и Запада, между Православието и останалите църкви, участнички в ССЦ, между Църквите-членки и Римокатолическата църква.
Нашите мисли и молитви ще съпътстват неговото семейство: неговата жена Симеонка, неговата дъщеря Сабина и неговия син Венцислав.
„Сам Ти, Господи, упокой душата на починалия твой раб Тодор, заедно със светиите го упокой в Твоите вечни жилища”.
Вечна да бъде паметта му!
Отец доктор Самуел Кобиа, Генерален секретар на ССЦ
