На 27 и 28 май в Македония тържествено отбелязаха 1000 години от образуването на Охридската архиепископия. В охридската църква „Св. Софѝя“ се събраха всички архиереи на Македонската православна църква и висшето държавно ръководство, но без представители на други поместни православни църкви.
В словото си след св. Литургия, посветено на празника Петдесетница, предстоятелят на Македонската църква архиеп. Стефан постави акцент върху единството на Църквата в Светия Дух, което не бива да се разрушава заради конфликти между поместните православни църкви. По повод изолацията на ръководената от него църква той заяви:
„Административното разделение на поместни църкви съществува именно за да се осъществи това единство (в Духа). Това не са независими една от друга организации, но е начинът, по който живее едното и неделимо Тяло Христово. Затова трябва да гледаме на същността, която ни съединява, а не на юрисдикционните формалности, които самите ние превръщаме в причини за разделения. Охридската архиепископия е една от древните поместни църкви, чието 1000-годишно съществуване няма друга цел освен да съедини човека и Бога. Именно за това тя е обновена в лицето на Македонската православна църква. Нейното съществуване не само че не е заплаха за съществуването на другите поместни православни църкви, но служи за усъвършенстване на светците и за изграждане на Христовото тяло. Тя показа това чрез пастирската си дейност сред поверения ѝ народ, но и чрез активното участие в борбите за запазване на чистотата на православната вяра. Охридската архиепископия не е съществувала, както и днес Македонската православна църква не съществува, за да бъде нечия, да принадлежи някому и по този начин – да бъде отнета от други. Тя съществува, за да бъде част от едната, света, съборна и апостолска Църква, съществува за верния народ, за да го отведе до тихото пристанище, при Христос. Защото чрез един Дух сме кръстени всички в едно тяло – било юдеи или елини, роби или свободни, и всички с един Дух сме напоени... Вие сте Тяло Христово, а поотделно – членове, както пише св. ап. Павел на коринтяни.
Като имаме това предвид, нека погледнем колко безсмислено и опасно е да гледаме на Църквата от който и да е друг аспект. Като следваме примера на нашите предци от хилядолетното съществуване на Охридската архиепископия, ние сме длъжни да свидетелстваме на дело Христовата любов, съединени в една вяра и с една цел: духовното възраждане на човека, за да можем с една уста и едно сърце да славим пречестното и великолепно име на Отца и Сина, и Светия Дух“.
В празничното си слово, посветено специално на 1000-годишния юбилей, Македонският архиеп. Стефан пък цитира акад. Иван Снегаров, автор на фундаменталния труд История на Охридската архиепископия:
„Именно Охрид, този Светоклиментов и Самуилов град, тази славна наша престолнина, както и този свят катедрален храм, древната „Св. Софѝя“, нашата Охридска и Македонска светиня над светините, с нейните избледнели фрески от напластените векове, от изминалите времена и преживени бури, са живи хроники на всичко, което е преминало през градските порти и под този свод, през тези свети двери... Историята на Охридската църква е история на (осем) вековна духовна независимост, духовен суверенитет на Македония... Автономният дух на Македония не е нов, а е рожба на нейния исторически живот..., казва Иван Снегаров, известният църковен историк, родом от Охрид, в своето произведение За Охридската архиепископия, публикувано в София между двете световни войни. А след това продължава: Македония има право и е способна на политическа самостоятелност, след като е успяла вече цели (осем) века да съществува като независима духовна организация, и както някога е била основа за духовно обединение на балканските народи, така и сега тя може, от ябълка на междубалкански раздори, да се превърне в брънка от общобалканското братство...“.
По-нататък архиеп. Стефан продължи: „Историята на Охридската архиепископия се развива заедно с историята на нашия народ. Свободата на архиепископията е била и свобода за народа. Както е било някога, така, за съжаление, е и днес: който е признал църквата, признал е и народа ни, и който е отрекъл църквата, отрекъл е и нашия народ, и всичко наше македонско“.
Снимки: Бигорски манастир
