През тези дни в Атина заседава Архиерейският събор на Гръцката православна църква, т.нар. Йерархия, който е висшият църковен управленски орган. В него участват всички гръцки митрополити, които са над 80 души. На откриването на събора на Йерархията Атинският архиепископ Йероним произнесе забележително слово, което бе определено като програмно за Гръцката църква в условията на всеобхватната държавна криза. Словото бе разделено на няколко основни теми: остракизмът* на християнското предание и призив към Покаяние, възраждането на енорията, църковното образование, икономическите проблеми на Църквата, отношенията Църква-държава, европейска проблематика, църковният устав.
Относно изолирането на християнската традиция от обществото, включително и в Гърция, архиеп. Йероним каза, че "колкото по-атеистичен става светът, толкова по-дълбоко слиза човекът в пропастта на своето безсилие да се срещне с другия, с ближния и да създадат общност от личности. Днес много се говори за духовната криза на нашето общество и за другите кризи, които естествено ще я последват. Вече за всички са видими физическото заробване, самотата, лъжата, лицемерието, коравосърдечието, безчувствието, които ражда в мегаполисите индивидуализмът, очарованието на небитието, всеки вид идолопоклонство и най-вече само-идолизацията, откъсването от корените и странстването от едно място на друго, безработицата, бедността, несигурността, страхът.
Навсякъде звучат срамежливо, но вече все по-осезаемо гласове, че е необходимо да променим начина си на живот, да преоткрием основите си и ценностите, които сме забравили. Това "културно" формулирано предложение изглежда в хармония с гласа на викащия в Пустинята св. Йоан Кръстител: "ПОКАЙТЕ СЕ!". От покаяние се нуждаем, тоест промяна на ума, която ще промени живота. Но покаяние не произволно, а свързано с Учителя на истинското Покаяние и Прошка. Едва тогава ще станат видими и ще се върнат на своето място ценностите и принципите.
И това е първото ми предложение за промяна на църковните дела. Нашето истинско покаяние. Трябва да признаем, че що се отнася до човешката страна в Църквата, тоест самите нас, ние често сме грешили и грешим. Следователно на нас се полага водещата роля в Покаянието, за да станем пример за управляващите и за нашия народ.
Време е да се опомним, като отбягваме предизвикателствата, да ограничаваме помпозните събития и "византийски" фиести, титлите и отличията, които са странни за съвременния човек. По-малко Византия и повече Пустиня е онова, което днес носи мир на хората.
Във времето на разделящо многоезичие ние сме длъжни да останем верни на гласа на искреността. Във времето на привидни реалности и актьорство трябва да счупим огледалото на лицемерието".
*Остракизмът е метод за политическа борба в древна Атина, когато народното събрание (еклезията) е изселвало някой опасен за демократичния ред гражданин. Думата идва от "остракон", парче от счупен глинен съд, защото на такива керамични "бюлетини" се написвало мнението на всеки един от членовете на народното събрание в полиса, града-държава.
