В манастира „Св. Богородица” в атинското предградие Пендели този месец се състоя конгрес на Дружеството за изучаване на църковното право на източните църкви. Заседанията в Междуправославния център в манастира бяха посветени на въпросите на православното разсеяние или диаспора, както обикновено се нарича с гръцкия термин. След приветствия от името на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей, на Атинския и на цяла Гърция архиепископ Йероним ІІ и на декана на БФ на Атинския Капудистриев университет проф. д-р Мариос Бегзос в началото на работното заседание бе изложена позицията на Цариградската вселенска патриаршия, която настоява за права над всички православни извън границите на поместните православни църкви, основавайки се на свое разбиране на 28-о правило на ІV вселенски събор, а също така и на каноническия принцип (8-о правило на І вселенски събор), че в един град може да има само един епископ. Инославни изследователи на въпроса с диаспората изтъкнаха, че днешното й състояние не отговаря да нейното устройство в минали времена. Паралелни юрисдикции се срещат не само в православната диаспора, но също и у униатите и у нехалкидонските християни.
Заслужилият професор по църковно право в православния богословски институт в Бруклайн, Масачузетс, САЩ, д-р Илия (Люис) Пацавос предположи, че възможно решение на натрупването на много православни юрисдикции на една и съща територия може да се уреди в духа на всеправославните решения от последните години, като една и съща епархия се раздели на по-малки територии, подчинени на отделен епископ (или митрополит) от няколкото, резидиращи в средищния град на областта. Освен това, изхождайки от особеностите на съвременните мегаполиси (градове с население от 1-2 до 15-20 млн) той се е изказал за по-широко разбиране на понятието град и каноническа територия.
Прот. Владислав Ципин, професор в Московската духовна академия и председател на Историко-правната комисия на Руската православна църква, в своя доклад изложи разбирането на РПЦ за смисъла на 28-о правило на ІV вс. събор, че то отразява тогавашното състояние на нещата в определена историческа и политическа обстановка, затова не трябва да се разглежда разширително, както прави Цариградската патриаршия.Доц. прот. Раду Преда от БФ на университета в Клуж, Румъния, представи възгледа на своята църква относно проблема в Република Молдова. Тамошната православна църква продължава да е част от Руската православна църква, но Румънската църква привлече един от епископите в Молдова, направи го митрополит, а той си ръкоположи и други епископи, така че се създаде истински разкол в тази страна, внесен от Румъния. Според доц. Преда православната църква на Молдова трябвало да се разглежда като диаспора, където всеки можел да работи и да основава свои юрисдикции.
Сред участниците в конгреса на дружеството от православна страна е бил и Пергамският митрополит академик д-р Йоан (Зизюлас, Цариградска патриаршия), който през последните години председателства от името на своята патриаршия предсъборните всеправославни съвещания, занимаващи се предимно с църковноправни въпроси. Също така участие е взел и Месинийският митрополит Хризостом (със седалище в Каламата, Пелопонес - Гръцка православна църква), професор по църковно право в Атинския университет.
Дружеството за изучаване на църковното право на източните църкви е основано през 1974 г. и провежда своите конгреси на всяка втора година. То включва учени от Православната църква, Римокатолическата и Англиканската църква. Негов председател е известният специалист по църковно право от Виенския университет проф. д-р Рихард Поц.
Във Виенското академично дружество за правото на източните църкви е членувал о. проф. Радко Поптодоров. През 80-те години на миналия век той е изнасял доклад на конгрес, състоял сe през 1989 г. във Филипи (Кавала, Гърция). От 2006 г. в дружеството редовно членува Христо П. Беров (от университета в Потсдам, Германия), който е участвал на конгресите през 2007 г. в Клуж-Напока (Румъния) и през 2009 г. във Венеция. Поради други ангажименти г-н Беров тази година не е успял да вземе лично участие в заседанията на конгреса, но негов доклад по въпросите на българската православна диаспора в Западна- и Средна Европа ще бъде публикуван в излизащия през следващата година Годишник на Виенското дружество - Kanon, том ХХI.
Публикациите относно българските въпроси по църковно право в последните два тома на Годишника на дружеството са:
Във Виенското академично дружество за правото на източните църкви е членувал о. проф. Радко Поптодоров. През 80-те години на миналия век той е изнасял доклад на конгрес, състоял сe през 1989 г. във Филипи (Кавала, Гърция). От 2006 г. в дружеството редовно членува Христо П. Беров (от университета в Потсдам, Германия), който е участвал на конгресите през 2007 г. в Клуж-Напока (Румъния) и през 2009 г. във Венеция. Поради други ангажименти г-н Беров тази година не е успял да вземе лично участие в заседанията на конгреса, но негов доклад по въпросите на българската православна диаспора в Западна- и Средна Европа ще бъде публикуван в излизащия през следващата година Годишник на Виенското дружество - Kanon, том ХХI.
Публикациите относно българските въпроси по църковно право в последните два тома на Годишника на дружеството са:
H. P. Berov, Einige Probleme des bulgarischen Religionsgesetzes - das sog. „Gesetz über die Glaubensbekenntnisse“, - in: Kanon (=Jahrbuch der Gesellschaft für das Recht der Ostkirchen) Bd. XX (=Die Kirchen in Europa), R. Kovar Verlag, Egling an der Paar 2008, S. 22-41; ISBN 3-86577-109-4.
D. Nikoltchev / H. P. Berov, Formal, informal and fictional Autocephaly of the Bulgarian Orthodox Church, - in: Autonomie in den Ostkirchen - Kanon (=Jahrbuch der Gesellschaft für das Recht der Ostkirchen) Bd. XXI, R. Kovar Verlag, Hennef 2010, S. 123-135; ISBN: 978-3-86577-131-5.
