През тази година се навършват 260 години от мъченическата смърт на св. Кирана от с. Оса, епархия Лангада. Почитаната гръцка новомъченица, чийто живот напомня много на подвига на св. Злата Мъгленска, умира мъченически на 28 септември 1751 г., но мощите й остават в продължение на почти три столетия в неизвестност. По Божи промисъл на 12 септември в храма "Св. Архангели" в Оса под пода в св. олтар са открити част от мощите на светицата, съобщава митрополията на Лангада. Голям принос за това има местният митрополит Йоан, който организира проучването на историческите извори и предания, за да бъдат открити мощите на новомъченицата. По повод на годишнината настоящата 2011 г. беше обявена за "година на св. Кирана" в митрополията Лангада и се проведоха научни симпозиуми и други празнични прояви. Св. мощи бяха извадени в присъствието на светогорски монаси, научни специалисти и лекари. По време на откриването на мощите храмът се е изпълнил с благоухание. Открити са били и кожени обувки, по които специалистите са датирали погребението. Изследване на свещените останки са посочили пола, възрастта и дори ръста на положената в св. олтар светица. На 23 септември двама митрополити и множество свещеници отслужиха първата празнична вечерня в храма "Св. Архангели" в присъствието на откритите св. мощи на св. Кирана. Тържествата ще продължат до 10 октомври и ще достигнат апогея си с идването на патриарх Вартоломей на 11 октомври, когато св. мощи ще бъдат пренесени с лития в нов храм в селото, посветен на св. новомъченица Кирана.
Житие: Св. Кирана била млада девойка от местното село Оса в област Лангада. С достойнствата си тя привлякла вниманието на богат турчин, който пожелал да я вземе за жена. Отказът й да приеме исляма става причина да бъде хвърлена в затвора, където претърпяла големи мъчения. На десетия ден от престоя й в затвора тя се удостоила с Божествено посещение в килията си, която се изпълнила със светлина. Това дало основание на християните да повярват, че тя се е осветила още преди мъченическата си смърт, която настъпила няколко дни по-късно, на 28 септември. Мощите й са взети и погребани тайно от християните, а дрехите й са разделени на частици, които вярващите пазели за спомен и благословение. Химнографът Христофор Продромитис (19 в.) пише служба в нейна чест, а преп. Никодим Светогорец описва подвига й в своя труд "Нов мартирологий" (Венеция, 1799 г.).
