Турското правителство ще върне всички имоти на признатите религиозни групи, техните фондации и отделните им представители, отнети от държавата през последните 75 години. Решението беше обнародвано в Държавен вестник в Анкара, пише в. "Вашингтон пост". За някои имоти държавата ще трябва да плати компенсации. Това означава, че българското църковно настоятелство ще може да получи обратно по-голямата част от присвоените над 45 имота в южната ни съседка, съобщава кореспондентът на БНР в Анкара. Сред тях е и сградата на бившата Българска болница, която сега се ползва от вестник „Тюркийе". Църковното настоятелство ще претендира за всички имоти, сред които Цариградската семинария, църкви, гробища и чешми, закупени преди 1936 г. и одържавени след това. Отчуждени български имоти има в Истанбул, Одрин и Къркларели.
Новината идва в навечерието на свещения за мюсюлманите Рамазан Байрям. Като израз на етническа толерантност, премиерът Реджеп Тайип Ердоган е поканил на официална вечеря, по случай приключването на постите, всички духовни водачи и ръководители на религиозните общности. Сред гостите са Вселенският патриарх Вартоломей, арменският патриарх Месроб Мутафян, български свещеници и председателят на църковното ни настоятелство Васил Лязе.
За да получат нотариалните актове, желаещите трябва да направят постъпления и подадат иск в рамките на 12 месеца след влизането в сила на поправката в закона. С Лозанското споразумение от 1923 г., в Турция са признати само три религиозни малцинствени общности - гръцка, арменска и еврейска. Българската се причислява към православната християнска група.
Въпросът с имотите на Българската православна църква в Турция бе поставен пред властите в Анкара и от предишното правителство, но тъй като бе обвързван с уреждането на проблема с имуществените въпроси на бежанците от Източна Тракия и евентуалното им компенсиране, не намери разрешение.
Въпросът с имотите на Българската православна църква в Турция бе поставен пред властите в Анкара и от предишното правителство, но тъй като бе обвързван с уреждането на проблема с имуществените въпроси на бежанците от Източна Тракия и евентуалното им компенсиране, не намери разрешение.
