През последните седмици гръцката преса усилено коментира все още необявената официално идея на Вселенската патриаршия гръцките острови Додеканези да се обособят в отделна Архиепископия. Църковният статут на Додеканезите е пряко духовно и административно подчинение на Константинополската патриаршия, за разлика от църковния статут на Критската църква, която притежава полуавтономия, и т. нар. митрополии на "Новите земи" в Северна Гърция. Последните според споразумение между Гърция, Гръцката църква и Вселенската патриаршия от 1928 г. се намират под духовното попечителство на Фенер, но под административното ръководство на Гръцката църква, доколкото се намират в границите на Гърция. Новата идея на патриарх Вартоломей обаче предвижда не просто обособяване в архиепископия на Додеканезите, т.е. установяване на синодално управление там, но и включване в диоцеза на неофициално наричаната "Островна архиепископия" или "Архиепископия на Егейско море" на митрополии от т. нар. "Нови земи" на Гърция от островите Хиос, Самос и Лесбос (с две митрополии - на Митилин и на Метимна). Патриаршията претендира да има това право, тъй като според акта от 1928 г. тя е "предала за управление" на Гръцката църква тези митрополии, докато настъпят условия, коите ще й позволят да ги администрира пряко.
Наблюдатели свързват тази инициатива с идеята за разширяване на кръга на митрополитите на Вселенската патриаршия, които могат да получат турско гражданство и да участват в изборите за Вселенски патриарх. Досега митрополити от "Новите земи" в Гърция не можеха да участват в тази процедура, тъй като не можеха да участват едновременно в два синода - гръцкия и Константинополския. Един евентуален синод на "Островната архиепископия" би имал около 10 члена.
