На 12 февруари в последните десетина години починаха двама добри свещеници, които доведоха хиляди души при Христос и станаха пример за миряни, свещеници, монаси, епископи. Това са отец Георги Пейчев (1923-2015 г.) от добруджанското село Жегларци и отец Димитър Вукадинов (1930-2012 г.) от софийското село Железница и свещеник в столичния квартал „Дървеница“.
Отец Георги беше преселник от румънската част на Добруджа, живял скромно и честно по Божия закон в някога мюсюлманското село Омурфакъ̀ (сега Жегларци), което нямало и църква. Но Бог не действа по програми и системи, нито очаква някой да Му приготви пътя и да изправи пътеките Му. Той просветил ума и запалил сърцето на многодетния бедняк Георги, за да Го обикне горещо и смело да последва пътя на Неговите апостоли. Е, в много по-ограничен мащаб, но въпросът с мащабите си е чисто Божа̀ работа. Завърши тригодишния свещенически курс към Софийската духовна семинария на гара Черепиш, Врачанско, сетне стана свещеник в селото без църква, но направи къщата си храм Божи, защото самият той беше храм на Светия Дух. Синовете, племенниците и още десетки други момчета насърчи да учат и да станат и те свещеници във време, когато никак не беше „престижно“, нито доходно да си свещеник. Отец Георги до сетния си дъх проповярваше вярата в Спасителя Христос и стана пример с дела и с думи за хора от цялата страна, дори и сред пръсналите се по света наши сънародници. Докато Бог го прибра при Себе си „пълен с дни“ – на 92 години през 2015 г.
Отец Димитър беше по-малко известен, но един Бог знае колко много души е привел до Него и им е помогнал да вървят по правия и единствено спасителен път на вярата в Иисус Христос. Удостоен с отговорното служение в столицата, където учени хора колкото щете, този свещеник с не толкова високо образование успя да бъде духовен отец на твърде широка палитра хора, да намира за всекиго нужните думи на съвет и насърчение да се доверят на Божията любов. Докато накрая сърцето му не издържа и той се срина пред светия престол на 82 години през 2012 г.
Духовните им чеда на този ден, който тази година се падна и в събота – деня за памет за покойниците, направиха молитвен помен, защото ги пазят в сърцата си като свои малки спасители с тяхната молитва, с тяхната отеческа любов, с отдадеността и жертвоготовността им.
Бог да ги прости и да помилва душите им, като ги приеме сред Своите светци!
