Неизвестен досега средновековен храм откриха на "Трапезица" археолозите ст. н. с. д-р Константин Тотев и Пламен Караилиев. Това е 18-тата църква на историческия хълм във Велико Търново, но единствено тя е разкрита през последните 100 г.
В градежа на храмовата абсида археолозите се натъкнали на изключително рядка находка от Второто българско царство, съобщава вестник "Янтра днес". Във вградена правоъгълна камера с размери 10/25/20 см и дълбочина 30 см е намерена изцяло запазена стъклена чаша от литургичен съд, вероятно кандило и желязна дръжка от голям процесиен кръст.
Вероятно храмът е от XIV в. и се намира в северната част на крепостта Трапезица. Новият обект вече е обозначен под името “Църква № 19". От постройката, изградена на калова спойка, са запазени най-вече основите, като североизточната част от абсидата е унищожена от иманярски сондаж.
Храмът е с размери 11 на 5 м, като наосът и притворът са почти еднакви. В югоизточния ъгъл на абсидата е запазена малка част от стенописната украса. "Многобройни следи от фрески, свлечени направо на пръстта, открихме в южната и източната част на храма", допълва Константин Тотев от търновския филиал на НАИМ при БАН, който ръководи проучванията в северния участък на крепостта.
Според него намерените реликви са били вградени при абсидата при строителството на храма. Стъкленицата е от цветно византийско стъкло с украса тип “таралеж”.
"Ако по време на разкопките не открием нови данни, тези реликви ще останат анонимни", каза още Тотев и допълни, че обичаят да се поставят реликви в основите на християнските храмове е свързан с освещаването на всяка църква.
Подобен род реликви са известни още от VI-VII в., главно в църквите на Източното средиземноморие, в близост до Йерусалим. Такива реликвиарии от XIII в. на Балканите са открити под олтара на църквата “Св. Йоан Кръстител” в манастира Константин Липс в Константинопол и храма в Сопочани, Сърбия.
В България е известна само една такава ниша, вдълбана върху мраморна колона в Кръглата църква в Симеоновата столица Велики Преслав. Събирането на мощи и реликви става важна политическа доктрина за българските царе в началото на XIII в., разказва археологът. Без съмнение тя е свързана с утвърждаването на репутацията на новата столица Търново, като място, където са съсредоточени мощите на известни светци.
