В деня на празника на св. мъченица Марина, 17 юли, на 84-годишна възраст е преминал при нашия Господ Неговият дългогодишен свещенослужител иконом Бончо Димов Чаков, енорийски свещеник при столичния храм „Възкресение Христово“.
Упокоилият се клирик е роден на 23 април 1936 г. в с. Белоградец, община Ветрино, Варненска област, от родители Димо и Тодора Чакови. Основно и прогимназиално образование получава в родното си място, а от 1950 г. продължава образованието си в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ при гара Черепиш, Врачанско. След това завършва и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. Семейното си огнище изгражда със своята съпруга Райна Станчева Чакова, от която има две деца – Станчо и Анна.
Още от семинарията той се отличава с голяма музикалност и приятен теноров глас, което му дава възможност да се занимава усилено и с църковно пеене и да стане прекрасен славей Господен. Затова след ръкоположението си за дякон от софийския викарий, Левкийски епископ Партений, на 12 юли 1962 г. о. Бончо е оставен четири години на дяконско служение. През 1966 г., на 26 юни, вторият софийски викарий, Знеполски епископ Йосиф (Диков, после Нюйоркски митрополит), го ръкополага за свещеник и е назначен за енорийски свещеник в столичния храм „Св. Параскева“, където служи петнадесет години, до 15 август 1981 г. След това преминава на служение в храма „Възкресение Христово“, на който от 1 февруари 1984 г. е издигнат за председател. Това послушание изпълнява до края на 1998 г., но остава енорийски свещеник при същия храм до края на дните си.
На 26 септември 1980 г. е получил отличието „протойерей“ от еп. Партений, а на 18 април 1994 г. тогавашният софийски викарий, Левкийски еп. Неофит (сега Софийски митрополит и Български патриарх), му дава отличието „иконом“.
О. Бончо беше свещеник с благ характер и голям пастирски опит. Той беше редовен и усърден член и солист на Хора на софийските свещеници, а десетилетия наред пееше и в известния софийски градски хор "Кавал", където го имаха сред едни от най-ценните си певци.
През последните няколко години от своя живот покойният отец имаше сериозни здравословни изпитания, които понасяше със смирение и доверие в благия Божи промисъл. На 15 юли, два дни преди о. Бончо да си отиде от този свят, в храм „Възкресение Христово“ храмовото духовенство и енориаши извършиха маслосвет за лежащия в немощ свещеник и го помазаха в болничната стая. В същия ден той беше причастен и със св. Христови тайни.
Опелото на о. Бончо беше отслужено от патриаршеския викарий, Тивериополски еп. Тихон, на 21 юли от 12 ч. в столичния храм „Възкресение Христово“.
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!
