Декларация на 40-то Народно събрание във връзка с отбелязването на 1100-годишнината от кончината на княз Борис І Михаил, внесена от народните представители Светослав Спасов и Евгения Живкова, приета с пълно единодушие.
Четиридесетото Народно събрание на Република България,
- като отбелязва, че на 2 май 2007 г. се навършват 1100 години от успението на св. цар Борис І Михаил, Покръстител български;
- като припомня, че приемайки християнството през 864 г., този български владетел обединява народа си чрез обща религия и очертава неговия духовен път и държавното единство на България през столетията;
- като посочва, че възприемайки духовната същност на християнството, той намира вярната посока за културно и политическо развитие на държавата, посредством единна религия, закони, писменост и книжнина за българския народ;
- като подчертава, че неговото държавническа далновидност, прозорливост и дипломация изграждат фундамента на единната българска народност и я поставят редом и в равноправие с най-напредналите народи в своето време;
- като отчита, че приемайки учениците на св. Кирил и Методий в България през 886 г. и като основава книжовни школи в Плиска, Велики Преслав и Охрид той осигурява на българския народ писменост на роден език, с което предпоставя културното му развитие и утвърждава духовната независимост на българската държава, а по-късна и на други славянски народи;
- позовавайки се на вековната традиция за почит към паметта на строителите на българската държавност, просвета и култура, подчертавайки верността си към общочовешките ценности и оценявайки приноса на княз Борис І Михаил към развитието на европейската цивилизация,
Д е к л а р и р а :
1. С почит се прекланя пред живота и делото на покръстителя и обединителя на българския народ, на спасителя и разпространителя на славянската писменост и радетеля за политическа, религиозна и културна независимост на България княз Борис І Михаил.
2. Високо цени ролята на княз Борис І Михаил за единението на българския род чрез неговото духовно и политическо обединение, за развитието на законодателството и утвърждаването на държавността в България.
3. Отчита приноса на княз Борис І Михаил в установяването на стабилни политически позиции на България в Средновековна Европа, изградили нейния авторитет и допринесли за развитието на европейската цивилизация.
4. Подкрепя и приветства инициативите за отбелязване на знаменателни годишнини, свързани с българската история, в духа на опазване на духовната идентичност на България в рамките на културното многообразие на Обединена Европа и света.
5. Призовава българския народ и общността на цивилизованите народи, с достойно за делото им почитание, да тачат паметта на всички бележити личности, допринесли за умиротворяването, прогласяването на ценностите на духовността и добруването на народите, независимо от тяхната раса, език и религия.
М О Т И В И
На 2 май 2007 г. се навършват 1100 години от кончината на българския владетел Борис І Михаил. Ролята му в обществено-политическия и духовен живот на тогавашна Европа има особена историческа стойност и кореспондира с днешното развитие на европейския континент.
Българският хан Борис прозира, че изграждането на силна и независима държава е свързано с приемането на духовните ценности на цивилизования свят. Той избира най-хуманното за времето си духовно учение и вяра, като приема религиозната догма на Източната православна църква. С това той очертава културното развитие на България векове наред.
Приемайки учениците на Кирил и Методий през 886 г., създали вече славянската азбука, той гради книжовни школи в Плиска, Велики Преслав и Охрид и чрез писмеността запазва българския език и изгражда българската култура, законодателство, организира и стабилизира целия стопански и политически живот на държавата.
Той постига с мирни средства най-забележителните успехи за цялата история на страната, като прави България равна с най-мощната империя на тогавашния свят, става "духовен син" на василевса на Византия и получава второ - християнско име Михаил.
Борис І Михаил става обединител на българския народ и родоначалник на българската просвета, забележителен строител на българската държавност и създател на основите на българската християнска култура.
Историческите хроники описват този бележит владетел като блестящ дипломат, осигурил на своя народ и държава, без обичайните за онова време войни и кръвопролития, признание, независимост и нов път. Тази велика личност се отрича от блясъка на трона, за да приеме същността на монах и духовен учител, за да подготви условията на "Златния век" на българската средновековна култура.
Позовавайки се на историческия спомен, пренесъл през повече от едно хилядолетие сътвореното от Борис І Михаил, ние имаме писменост на роден български език и днес развиваме нашето общество върху европейските ценности. Дължим признание на светеца Борис І, съзнал важността народът ни да има политическа свобода и култура, за да бъде независим, като предпочита духовността и книгата пред оръжието.
Като законодатели и българи трябва да почетем княз Борис І Михаил - този, който ни даде писменост, изгради най-величествения християнски храм в тогавашна Европа - Голямата базилика в Плиска, обедини българите в единен народ и завеща на бъдещите поколения своя дух.
Затова предлагаме тази декларация с най-дълбоко съзнание за нейната навременност и с убеждение за нейната необходимост.
