В деня на св. Харалампи църквата в град Септември отбелязва своя храмов празник. Петима свещеници участваха в празничното богослужение при стечение на многоброен богомолен народ. Много християни, млади и стари, пристъпиха към светото причастие.
След светата литургия по традиция беше осветен мед. Приготвен и раздаден беше постен курбан.
Храмът отскоро има детска площадка и целият храмов комплекс вечер се осветява.
Историческа справка за храм "Св. свещеномъченик Харалампий"
Храмът е построен в 1871 г. от майстор Андон Пещерлията.
Инициатори и ктитори за построяването са Мино Ковлаков и Ангел Панев. Историята е следната:
Те били комити и убивали много турци, за да отмъстят за сторени от тях злини на българите. И двамата решават да построят църква, за да им бъдат опростени греховете на убийствата. Техните съпруги – Зина на Мино и Неделя на Ангел - също изиграват голяма роля при строежа на храма. Най-напред трябвало да вземат разрешение за строеж от бея на с. Саранбей, който бил и началник на военния гарнизон. Естествено, беят отказал да даде разрешение да бъде построен християнски храм в границите на неговите имения. Но интересен случай променил неговото решение. Беят имал 18 деца – само дъщери - и му било мъчно, че няма момче, което да го наследи. Съпругата на Ангел – Неделя - била местната баба (акушерка). Деветнадесетото дете на бея се оказало момче. И когато баба Неделя му възвестила радостното събитие, беят много се зарадвал и й казал, че ще изпълни всяко нейно желание. Тогава баба Неделя, подучена от мъжа си Ангел и приятеля му Мино, поискала разрешение за строеж на храм. Тъй като беят все още се колебаел, в помощ дошла Зина Ковлакова, съпругата на Мино, която била лична позната с бея, като му напомнила за даденото обещание и му дала огромна сума пари.
След като беят дал разрешението за строеж, селото се събрало и кой с пари, кой с труд или материали построили храма. Основната сума е дадена от семейството на Мино и Зина, а мястото за строежа е подарено от другия основен ктитор – Ангел Панев.Царските икони са изографисани от Константин хаджи Ангелов от с. Голямо Белово. Ктитори на стенописите са Никола и Постолина Угринови, а зограф е хаджи Иванчо хаджи поп Лазаров от с. Сестримо. И двамата зографи са представители на Самоковската школа.
