Св. Синод е взел решение да открие Духовна академия към Пловдивската семинария. Това става по настояване на Пловдивския митрополит Николай, който не е доволен от образованието, което дават двата Богословски факултета в София и Велико Търново.
Синодът е натоварил протосингела на Пловдивската митрополия о. Добромир Костов да изготви учебен план, правилник и бюджет на академията, които да бъдат одобрени от архиереите. Отец Добромир Костов е сред най-приближените лица на Пловдивския митрополит. Той съвместява различни функции в епархията: протосингел, ректор на Пловдивската семинария „Св. Кирил и Методий”, председател на митрополитския храм „Св. Марина”, игумен на Араповския манастир „Св. Неделя”, ефимерий на Мулдавския манастир „Св. Петка” и т. н. Сега се предвижда той да стане ректор на Духовната академия, макар че не е доктор по богословие.
Митрополит Николай аргументира искането за откриването на Духовна академия в неговата епархия по следния начин.
„През последните 21 г. постепенно и неусетно се създаде дистанция между Св. Синод и висшите богословски училища, която не е полезна нито за Църквата, нито за богословието”, казва в мотивите си до архиереите дядо Николай. Според него „последните випуски показват ниско ниво на богословската подготовка, както и силно занижена певческа и литургическа... Силно намалява броят на кандидат-студентите; в редиците на преподавателите богослови влизат много небогослови без санкцията на епархийския митрополит и Св. Синод; учебните планове по богословие са адаптирани към университетските програми и постепенно се отдалечават от традицията на Духовната академия... Смятам, че имаме належаща потребност от възстановяването на висше богословско училище под ръководството на Св. Синод, което да подготвя достойни свещенослужители, църковнослужители и учители по вероучение”.
За име на Духовната академия е предложено името на семинарията „Св. Кирил и Методий”. Не е ясно какъв статут ще има академията.
Създаването на висше учебно заведение е процес, със строг регламент и изисквания, между които и наличието на хабилитирани лица. Не е ясно откъде Пловдивският митрополит възнамерява да осигури хабилитирани лица, различни от тези, които вече преподават в Богословските факултети в София и Търново, както и в двете катедри в Шумен и Пловдив. Дефицитът на хабилитирани лица налагаше доскоро едни и същи преподаватели да четат лекции на различни места. Друга възможност е Духовната академия да привлече за преподаватели хора, които не са успели да се реализират в действащите висши учебни заведения или са ги напуснали по различни причини. Друг вариант е образованието на Пловдивската духовна академия да не се признава за висше от държавата, а да бъде за вътрешно-църковни нужди.
Не се съобщават подробности и за източниците на финансиране. При всяко положение това няма да са синодални средства, тъй като към настоящия момент Св. Синод не разполага с ресурс за издръжка дори на двете духовни семинарии. Вариантът за държавно финансиране, за което говори митр. Николай в писмото си, означава обаче, че новото учебно заведение трябва да получи от държавата статут на висше училище.
