На днешния ден преди 70 години в параклиса „Св. Климент Охридски“ на Богословския факултет на Софийския университет е постриган в монашество студентът от ІV курс Марин Найденов Минков, като му е дадено името Максим. Пострижението извършва Ловчанският митр. Филарет, а под мантия Марин е воден от игумена на Рилската св. обител архим. Натанаил. На пострижението присъстват митрополитите Доростолски и Червенски Михаил, Врачански Паисий, Старозагорски Климент, архимандритите Дамаскин и Николай (после Макариополски епископ и дългогодишен ректор на Духовната академия), професори и студенти от факултета.
Роден в с. Орешак, Троянско, на 29 октомври 1914 г. и духовно възпитаван освен в дома си от благочестивите си родители още и в Троянската св. обител от бележити духовници, на Марин в днешния ден (по стар стил тогава Андреевден) е дадено името на видните йерарси, произлезли от онзи край и от ставропигиалната обител – Браницки еп. Максим и Пловдивски митр. Максим (и двамата родом също от Орешака), за да върви по техния път, имайки пред очи живота, учението и подвига на великия св. Максим Изповедник.
Защото изповедник е трябвало да бъде и новопостригания на днешния ден монах Максим, служил при три социалнополитически строя, видял царе и президенти, надживял десетки български премиери, министри, депутати, десетки архиереи на БПЦ.
На многая лета, светейши владико!
На първата снимка: о. Максим в първите години на монашеството му
Из архивите:
На 8 декември (25 ноември ст. ст.) 1941 г. на заседание на Св. Синод в намален състав, под председателството на наместник-председателя, Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Неофит и присъствието на двамата високопреосвещени Синодални архиереи Врачанский Паисий и Търновский Софроний, в отсъствието на третия синодален архиерей Негово Високопреосвещенство Стефан разглежда по доклад на секретаря молбата на Марин Найденов Минков да встъпи в монашески чин. В протокол № 79 от това заседание се казва следното:
„Марин Найденов Минков, роден в с. Орешак, студент 7 семестър на Богословския факултет. Отрасъл в благочестива семейна среда и възпитан в православен дух, той обикнал от малък всепредано служението на Христа. За да се подготви за това служение постъпил в Софийската духовна семинария, а след нейното завършване, служил известно време в църковната администрация, след което се записал за студент в Богословския факултет. От ученичеството си още и досега той все повече и повече узрявал, че най-доброто поприще за истинска Богу служба, на Св. Църква и на народа щял да намери в монашеското звание, към което още от дете чувствал призвание и приемането на което било всегдашна негова мечта.
Затова моли Св. Синод да благослови да бъде постриган в монашество и да го вземе под своите отечески грижи, като бъде зачислен за брат на св. Троянска обител, където той винаги прекарвал ваканциите си и вземал участие в пеенето, четенето и проповедта в богослужението. Обещава, че с Божия помощ ще носи всички трудности на високия монашески подвиг с пълно послушание към Св. Синод на Българската църква.
Св. Синод като преценява качествата на трудолюбие, смирение и благочестие на просителя, благославя и разрешава той да бъде постриган в монашество, а след като представи изповедно свидетелство да бъде ръкоположен в йеродяконски чин“.
(Из Протоколите на Св. Синод, препис Цветомира Антонова)
Новината в „Църковен вестник“:
Марин Минков (вторият отляво) в двора на Рилския манастир, заедно с о. Атанасий (Бончев, вляво), о. Пимен (после Неврокопски м-т, 4-ти отляво) и др.
Марин Минков (долу вдясно), заедно със съученици от СДСеминария пред Рилския м-р. Клекналият вляво е послешният архимандрит д-р Атанасий (Бончев), автор на Църковнославянска граматика и Речник на църковнославянския език: 
Йерод. Максим със състуденти пред входа на БФ. В средата е проф. прот. д-р Стефан Цанков:
Снимки: Архив на Борис Цацов.
За факсимилето от ЦВ благодарим на Цвета Узунова, ръководител на библиотеката на БФ.
