На 13 юни, неделя, в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя” по традиция ще бъде отслужена заупокойна св. Литургия за приснопаметния Български екзарх Йосиф във връзка с 95-годишнината от блажената му кончина (+20.6.1915 г.). Тази година богослужението ще оглави Проватският епископ Игнатий, представител на БПЦ при Московската патриаршия. Традиционно Св. Синод поверява тези служби на младите епископи на Църквата ни.
След това синодални архиереи начело с Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим ще извършат панихида при гроба на Българския екзарх, който се намира от южната страна на храма.
Биографични бележки за Българския екзарх Йосиф
Лазар (Лальо) Йовчев е роден на 5 май 1840 г. в гр. Калофер. Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, след това във Френския колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен, постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.
Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новоръкоположеният монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.
През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на Църквата ни, пътува из българските земи, среща се с представители на великите сили не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят общоприемлива кандидатурата му за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война (1877-1878) и съответното отстраняване на първия български екзарх Антим. На 24 април 1877 г. младият ловчански митрополит Йосиф I е избран и провъзгласен за Екзарх от Църковно-народния събор в Екзархийския дом в Ортакьой.
Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война (1912 г.) в екзархийския диоцез сa включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, и още 8 епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници.
Заставайки начело на българската църква, екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.
Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 год. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано после в Българска академия на науките.
Екзархът ликува от победния марш на Българското войнство по време на Балканската война и много тежко изживява решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. Екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринска Тракия, е принуден да напусне Цариград и се прибира в София, съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на българската църква. Цели 38 години екзархът e църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.
Екзарх Йосиф умира на 20 юни 1915 г. Погребан е в южната открита галерия на църквата „Света Неделя“ в София в близост до страничната олтарна врата.
Снимката е от архива на Двери.бг
Снимката е от архива на Двери.бг
