Най-после, след два месеца политика на свършените факти, Св. Синод на Румънската православна църква излезе с някакъв официален документ, в който ни повече, ни по-малко се оправдават техните действия. При разговорите, които Русенският митрополит Неофит и проф. Иван Желев проведоха с румънската делегация в Женева по време на предсъборното съвещание, патриаршеският викарий Къмпинянски епископ Киприян е признал, че са действали прибързано с ключовете, с налагането на румънския език и пр. Но сега синодът със санкцията си под давлението на патриарха затвърждава стореното и така нещата замръзват на точката на неприятелските отношения, за братски тук и дума не може да става. Сигурно поомръзна на някои читатели тази тема. Но тук въпросът е и за националните интереси на българската общност в Румъния. Друг въпрос е, че на външното ни министерство и ръководеното от него посолство не му и пука за църковната ни общност - от бивши атеисти църковни хора не могат да станат, а кадрите на МВнР са си все такива, да са живи и здрави. Странно е, че външното ни министерство призовава синода ни към споразумяване с румънците (зер, членове на ЕС сме, няма сега да си разваляме европейския имидж с някакви претенции за църкви!). А то трябва да брани националните интереси зад граница. То трябва да повдигне тъкмо сега, след десетилетия отлагане по най-различни съображения, въпроса за компенсациите за отнетите десетки български храмове в Румъния. За да не се правят северните ни съседи на интересни с приказки за наем за 55-те години ползване на техен храм. А те знаете ли откога ползват някогашните български храмове? Хайде да сравним взаимните си задължения тогава! И последно: Православната църква е общност от самостойни църкви. Отношенията между тях са поставени на някакви принципи, наричани канонически, които, ако слушате официалните църковни документи, са къде-къде по-възвишени от онези в ООН и пр. международни организации. Само че в случая съвсем едностранно румънската страна нарушава една договореност между двете църкви с 55-годишна давност, без дори да си направи труда високомерният румънски предстоятел да напише едно обикновено писмо на близо два пъти по-стария от него български патриарх, доайен на патриарсите и предстоятелите на поместните православни църкви по света, и в него да му обясни намеренията си. Няма такова нещо! При това българският свещеник в Букуреш не му е подчинен на пряферичитул Даниил. Той е представител-посланик на Българската православна църква, както е и техният свещеник у нас. Но това, което правите, домнуле патриарх, не са канонични постъпки. Това си е чисто разбойничество!
