Време беше една авторитетна българска институция да си каже думата по въпроса с противозаконните действия на Румънската патриаршия срещу българската православна общност в Букурещ.
Външното ни министерство, макар и със закъснение, изпълни своя дълг. Това беше редно и стана. Отдавна обаче беше не само редно, но и задължително належащо Светият Синод на Българската православна църква да се заинтересува какво става с техните чеда "извън границите на Родината", както ги наричат в официалните послания. И защо не го сториха? Може би защото хората, които трябва да се грижат за така нареченото паство, са свикнали от десетилетия някой да им дава указания! Някой да им заповядва какво трябва да правят. Сега, разбира се, след положителния сигнал от светските властници ще се разбързат и разшетат. Но вече комшиите взеха ключовете и стъпиха в българския храм, погазвайки правото на вероизповедание на българската общност, независимо дали тя е съставена от български или от румънски граждани (повечето от енориашите там са българи с румънско гражданство). Международни и европейски пактове, харти и декларации, които и Румъния е ратифицирала, осигуряват правото на вероизповедание, включително и на майчин език. Само че българският свещеник в Букурещ е представител на Българската православна църква. Той заедно с българската православна община не са самостоятелно юридическо лице, за да заведат дело за погазени религиозни права, макар да имат това право и според румънските закони. Най-добре е все пак да не се стига дотам, а синодните старци да се сетят, че освен права имат и задължения, включително и към българите в Румъния! Крайно време е!
