Днешното решение на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия за персоналните промени по висшите етажи на църковната власт буди известни въпросителни. Те няма как да не направят впечатление, макар че ще бъде пресилено да ги наречем изненадващи – отдавна сме спрели да се изненадваме на подобни решения на върховното църковно ръководство.
Първо, досегашният ректор на ПДА „Св. Кирил и Методий“ е освободен без никаква обосновка. А в обществения ни живот през последните 27-28 години свикнахме да виждаме подобни обосновки за важни решения. Той беше досега близък съратник на пловдивския владика и освобождаването му може да означава доста неща.
Второ, новоназначеният (от утре, 20 септември 2017 г.) ректор няма доказано притежание на диплома за висше образование (независимо че е учил богословие в университет на съседна страна) и това е широко известно. На фона на ниския академичен рейтинг на въпросното висше духовно училище днешното назначение не вещае нищо добро.
Трето, пловдивският владика получава от утре трети викарий, от какъвто едва ли има нужда. При това в практиката на БПЦ дори патриархът (независимо кой – Кирил, Максим, Неофит) никога не е имал трима викарии, а сегашният ни патриарх няма нито един (нито 1). Самолюбивите амбиции на един владика не могат да са оправдание за нарушаване на добрите църковни практики.
Четвърто, според устава на БПЦ-БП, чл. 85, ал. 3, след като синодът определи листата с епископите, кандидати за овакантения митрополитски престол, и се започне процедурата по избора на нов митрополит, наместникът уведомява епископите-кандидати, живеещи на територията на вдовстващата епархия, че трябва да напуснат епархията. С днешното си решение синодът избързва да изведе видинския викарий и да го назначи за ректор, макар че в „църквата на чудесата (човешки)“ може утре той да стане и видински митрополит, та пак да се търси ректор на ПДА.
Петото не е възникнала въпросителна, а по-скоро задълбочаваща се увереност, че нищо ново няма под слънцето (Екл. 1:9).
