Започна Великият пост. С него и характерните само за този пост покайни молитви и песнопения. Целите богослужения звучат в забележителния покаен тон, който ни настройва за подражание на смелостта на блудния син, на смирението на митаря, на дълбокото разкаяние на египтянката света Мария.
През вечерите на първите четири дена от тази седмица по отколешна традиция и по нарочна програма в определени централни софийски храмове се събират стотици вярващи, десетки свещеници, поне двама архиереи, а за радост на всички – с тях и Светейшият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит. Така се отслужва великото повечерие с четенето на четири части – по една за всеки ден – на Великия покаен канон на свети Андрей Критски. Свещеническият хор пее, служи архиерей или протосингелът със свещеници и дякони, накрая предстоятелстващият произнася проповед за смисъла на поста и покаянието, за тесния и стръмен път към Голгота, но и към Възкресението след нея. Два часа, които са съвсем различни не само от онова, което става навън, но и от нашия живот и навън, и вътре.
Тази година последованията бяха отслужени по този покайно-тържествен начин последователно в катедралата „Света Неделя“, в старинния храм „Света София“, в църквата „Свето Преображение“ в квартал Лозенец и накрая – в църквата „Света Параскева“ на ул. „Г. С. Раковски“. Това бяха малки духовни тържества – без шум и блясък, без празнично суетене. В притихнал ритъм в сумрака на храма душите се сливаха в обща молитва към Бога. Вярващи и клирици се радваха и на отеческото присъствие и молитвено застъпничество пред Бога на Светейшия ни патриарх. Тези преживявания не се описват – те просто се живеят, за да усети всеки духовното щастие да бъде сред онези „двама или трима събрани“ в Христово име.
Прекрасно е, че на тези покайни вечери присъства сред нас с молитвите си и Българският патриарх. Защото всички имаме нужда от неговото застъпничество пред Бога. А сигурно и той - от нашите. Патриархът се моли в олтара. Никой не го вижда, но всички знаят, че и той е там. И се насърчават. Защото духовният път е труден и всяка помощ е решаваща.
