Раждаме се като богове, живеем като крадци и умираме като вампири: в нашия православен свят сякаш сме създадени да страдаме в живота, защото отлагаме вярата в Бога за след смъртта – да се уверим, че Го има, пък после ще Му вярваме, отбелязва не без горчивина разтърсеният до основи Мартин Карбовски в своя пътепис от Атон и тамошния ни манастир „Зограф“. Пътепис без капка екшън – ако не броим срещите на автора с няколко свети хора.
Целия текст на пътеписа – тук.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqu99
И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
