Начинаещите в Църквата се наричат неофити. Всеки начинаещ във вярата минава през неофитския си период, който напомня по своята интензивност едновременно на влюбеност и ново раждане. Всъщност началото на църковната опитност буквално започва с ново, духовно раждане на човека, с ново летоброене в личния му календар – преди срещата с Христос и след срещата с Христос. Затова неофитите като новородени деца са обгърнати от една духовна пелена, дори временна „слепота“, която ги предпазва от злобата на света и им помага да се отворят духовните им очи, с които да съзират вече не само плътското, но и незримото, неизразимото, божественото... Да придобият нова чувстителност, да се сгреят сърцата им от Божественото дихание, да вкусят и видят, колко благ е Господ, да станат причастници на Неговата тайна. За да имат сили по-късно, когато видят горчивата реалност, да запазят любовта си и да останат в Църквата, пък била и тя поместната и кризисна БПЦ. Най-голямото богатство на неофитите е, че преживяват опитно Православната вяра в нейния автентичен, искрен и тайнствен начин, насочен към радикална промяна на човека и обновление на всички аспекти на живота.
Новият български патриарх се нарича Неофит и дано по Божията милост това да е добро начало за всички и да се оправдаят надеждите на неофитите в Българската православна църква за преодоляване на църковната криза и промяна в отношенията между църковната йерархия и Божия народ. Висшият клир на БПЦ под предстоятелството на патриарх Неофит да се взре в проблемите на съвременните хора и да изведе Църквата от нейната маргинализация в обществото, като запали у българите неофитския чист копнеж по Христос!
