В тези смутни и ветровити предизборни времена човек не знае как да се ориентира. Чух, че отговорът за всичко бил в социалните мрежи, затова се присъединих едновременно към фейсбук-групите: "ЗА митрополит Гавриил да стане Патриарх на Българската православна църква" (3000 члена), "Митрополит Неофит - Патриарх" (750 члена) и "Mитрополит Николай - патриарх Български" (270 члена). Реших да изчета внимателно всички душеполезни неща, с които несъмнено са пълни тези групи, и чак впоследствие да направя избора, коя от трите каузи да подкрепя. Започнах да обикалям групите по реда на тяхната популярност. Първа беше "ЗА митрополит Гавриил да стане Патриарх на Българската православна църква":
Още в началото групата ме посреща с текст "ТОЙ Е". В главата ми започва да се върти името на Петър Стоянов, но опитвайки се да пренебрегна неприятните асоциации, продължавам нататък:
Иво Георгиев: Рекламирайте групата в личните си профили и нека повече православни българи да се включат в нея... Рекламирайте страницата в личните си профили и навсякъде!
Благочинно тичам до личния си профил, за да изрекламирам групата, след това пускам 4000 съобщения със спам и продължавам:
Даниела Гаджева: Предлагам да бъде създадена петиция в подкрепа на Митрополит Гавриил и когато достатъчно много миряни я подпишат, да бъде изпратена заедно с отворено писмо до всички медии. Нека се чуе гласът на миряните! ... Тази сила не трябва да остане затворена във фейсбук!
"Значи, ето как силата ще бъде с мене", казвам си. "Явно съм попаднал на правилното място и съм се свързал с правилните хора."
Радостта ми е помрачнена от колебливостта на следващия фен на идеята:
Ruska Georgieva: Да, това е добра идея, но първо да се помолим Господ да подкрепи тази стъпка и след това да действаме. Може би някой знае къде има благочестив и разсъдителен духовник или монах от светогорските братя или в България, не може да няма такъв, потърсете!
Изглежда никой не се сеща да потърси първо дядо Гавриил, но жената изглежда е успокоена от другите активисти:
Edin Takuv: На 99% съм убеден, че светогорци биха застанали зад митрополит Гавриил...с просто око се вижда, че той е свестен, пък те имат по-развити от нас сетива...
Добре, след като светогорците ще благословят, вероятно сигурно наистина няма нужда да се пита дядо Гавриил, когато се правят подписки в негова подкрепа. Уви, подписката била сложена в интернет и след един ден авторите й я премахнали:
Даниела Гаджева: При така стеклите се обстоятелства след проведеното събрание на Светия Синод и реакциите на опълчилите се Митрополити петицията ще нажежи излишно обстановката.
За щастие в групата се появява втора подписка: "Против митрополит Николай и агенти на ДС да оглавят БПЦ". Лошото е, че винаги някой е недоразбрал:
Emiliya Dvoryanova: Ами, като са се докарали дотам... Е, и митрополит Йосиф става, защото се покая :-)
Решавам да следвам първоначалния план, затова превключвам на следващата група: "Митрополит Неофит - Патриарх"
Много харесвам как пее дядо Неофит, но в групата са включени твърде голям брой негови изпълнения. Обобщаващото мнение е:
Надя Янева: Точно този, който не се натиска и не се перчи, точно той би могъл да стане... скромността е присъща на дядо Неофит.
Почти всеки втори участник се хвали, че познава митр. Неофит лично. Други пък се оплакват, че ги включили в групата, без да знаят. Не разбират ли тези хора, че гласуването в анкети е от жизненоважно значение за цялото бъдеще на БПЦ? Сега, след като стана ясно, че мнението на миряните "ще тежи", не е време за детайли, как се включил в групата.
Аз също гласувам във всички възможни анкети в подкрепа на дядо Неофит и с чувството на изпълнен дълг продължавам по първоначалния план и влизам в групата "Mитрополит Николай - патриарх Български"
Погледът на митр. Николай е тъжен и в групата е унило. Привържениците на митр. Николай изглежда са решили да се присъединят към 40-дневното мълчание на своя архиерей, затова (вдъхновени от почина на епархийския си сайт) мълчаливо си разменят нови и нови изображения срещу митр. Кирил. Ето пример:
Идеята естествено е, че докато техният архиерей е отдаден на пост и молитва, в Синодалната палата цари разгул - уиски, пиянски бой, скубане на бради. Все пак има и окуражаващи съобщения:
Svetoslav Manolov: Малко сме,но сме истински!
Лъчезар Стоименов: Да даде Бог здраве и дълъг живот на Патриарх Николай и той ще ни отведе до обетованата земя.
Vesela Sotirova: На вярата ни, ако не искаме да бъде отнесена от другите, й трябва силен лидер, здрава ръка, психолог, артист, внушителна визия, певчески възможности, организатор, дързост и оригиналност! Всичко това видях в негово преосвещенство Николай! А часовниците му въобще не ми пречат! Едва ли щях да го оценя повече, ако се ориентираше за времето по слънцето! А политическите му връзки, ако ги има, само биха били от полза за разпространение на вярата! Във време на акселерация канонът е безумно остарял! Промените са наложителни и трябва да станат!
* * *
Прегледах внимателно и трите групи и реших, че е дошло време да направя своя избор. Интересно, дали четящият тези редове ще се досети, какъв избор направих?
Да, точно така - сега вече не членувам в никакви групи. Избрах... да си гледам работата. Избрах да не деля своите събратя в Христа на "ние" и "те". Избрах да отделям по-малко време на социалните мрежи. Вчера обаче прочетох нещо от facebook, което ми се иска да "шерна" с колкото е възможно повече хора. Защото е важно:
Nikola Antonov: Младото българско мирянство като че излиза от неофитския (думата означава новопосветен и няма нищо общо с един български митрополит - б. р.) си период. Детето разбира, че баща му не е най-умният и най-силният човек на света. Нещо повече, оказва се, че понякога е послъгвал и покрадвал. Сега детето е обидено и го тресе пуберитет. Все нормални неща. Но дайте да не убиваме бащите си! Законите на природата са такива, че точно това, което отричаш у родителите си и заради което ги ненавиждаш, един ден те застига като ураган и се оказва една от характерните черти на твоя нрав, която цял живот не си признавал. Точно това се случва с някои млади представители на нашия клир, които парадират с липсата си на агентурно минало. По-добре да си познаваме родителите и да живеем в реалността, отколкото да се залъгваме с някакви идеали за "чист клир". Това е утопия, служение на нов идол.
* * *
В заключение от мене:
Уважаеми активисти. Престанете да се опитвате да провеждате предизборни борби и да ни противопоставяте един на друг. Няма да се получи. Фейсбук е средство за забавление и нищо повече. Нито е редно, нито някой от защитаваните от вас архиереи ви е благословил (или ако не харесвате думичката "благословение", никой не ви е и молил) за това. Единственият резултат, който можете да постигнете, е някоя нова дрязга.
Няма нужда да ми се доверявате, доверете се единствено на това, което написа Св. Синод в обръщението си днес: Нали ние най-добре знаем и трябва да вярваме, че ще стане това, което е Божията воля. Трябва само да имаме търпение.
