Празнуването на празника на Христовото възнасяне е засвидетелствано от дълбока древност. Апостолските постановления предписват да се празнува на четиридесетия ден след Пасха. Особено ценни са свидетелствата на св. Йоан Златоуст и бл. Августин Ипонски. Св. Йоан Златоуст нарича този празник важен и велик и го сравнява с празниците, които, подобно на Пасха и Петдесетница, са установени от апостолите. Бл. Августин, говорейки за повсеместното честване на празника, също му приписва апостолско установление по предание. Богослужебните химни (канони) за празника, които се използват и до днес, са съставени от св. Йоан Дамаскин през осмото столетие и от преп. Йосиф Песнописец – през деветото столетие. Кондакът и икосът за празника са написани от св. Роман Сладкопевец през петото столетие.
Празникът Възнесение спада към т. нар. подвижни Господски празници и продължава десет дена – един предпразничен ден, съвпадащ с отданието на Пасха и осем следпразнични дни. Отданието на празника е в петъка на седмата седмица след Великден.
Тропар, гл. 1
Възнесъл се в слава, Христе Боже, зарадва учениците с обещанието за Светия Дух. И чрез благословението ги увери, че Ти си Син Божи, Избавител на света.
Кондак, гл. 6
Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното, възнесе се в слава, Христе Боже наш, без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно, викаш на тези, които Те обичат: Аз съм с вас и никой не може да е против вас.