Патриаршеско и синодално пасхално послание

Заличен е грехът на праотците, вдигнато е древното проклятие и заключените отвека порти на небесното царство са повторно отворени за всекиго, който с вяра, надежда и богоподражателна любов изповядва Господ и Неговото спасително за човешкия род дело. „Защото, както казва св. ап. Павел, ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисус Бог ще приведе с Него“ (1 Сол. 4:14). „Ще отрие Бог всяка сълза“ и праведност ще се вмени на всекиго, който вярва „в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего, предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване“ (Откр. 21:4; Рим. 4:25). Възстановено е нашето богосиновство и ние вече не сме роби на греха, но сме чеда на светлината, призвани към святост и вечен живот (вж. Рим. 6:22; Еф. 5:8).

А всичко това стана възможно, защото Сам Бог влезе в света и в човешката история, възприемайки с божествено смирение падналия някога образ и пълнотата на човешката природа, за да я въздигне обратно в първоначалната й чистота и невинност, да я освети и очисти от пораженията на греха и да я прослави. И така, прославена, да я въздигне на небесата, като по този начин изпълни волята на небесния Отец, за която Христос свидетелства и говори: „Волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден...; всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:39-40). Залогът пък за това наше възкресение е самото Възкресение Христово, както в радостта си изяснява и апостолът: „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20). Защото, „ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните“ (Рим. 11:16). А тези клони сме всички ние, верните на Христос свидетели във всяко време и на всяко място за Неговото славно Възкресение.

Бедно е човешкото слово и не са достатъчни думите, с които да изразим пълнотата на тази радост, която ни изпълва в деня на Възкресението. Недостъпното за ума обаче е открито за човешкото сърце, което и днес, тържествувайки, ликува: „Ден на възкресение е... Пасха, Господня Пасха!“ (ирмос на песен 1 от Пасхалния канон). „Пасха нова, свещена,... тайнствена, Пасха всечестна, Пасха е Христос Избавител, Пасха непорочна,... велика, Пасха на верните, Пасха, която ни отваря райските врати,... освещаваща всички верни“ (из Пасхалните стихири). Тази Пасха празнуваме и днес, приобщавайки се към радостта на цялото творение, за чието обновление Христос дойде в света и принесе Себе Си в жертва свята и непорочна, жертва „за живота на света“ (Йоан 6:51), за да имаме ние живот и да го имаме „в изобилие“ (Йоан 10:10).

Братя и сестри,

Тържествувайки с радостта от Христово Възкресение, нека пребъдваме в неговата светлина и да бъдем носители на тази светлина, свидетели и апостоли Христови, които с живота и делата си и днес благовестят на всички за победата на Спасителя и за изгрялата в утрото на Пасха светлина на живота. Нека всяко наше слово и дело бъде потвърждение на това спасително благовестие и свидетелство за него, защото това е нашето призвание: да освещаваме и да преобразяваме самите себе си и да разпръсваме чудната светлина на Възкресението, възсияла в третия ден от празния гроб, защото затова дойде Христос, „за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна и да насочи нозете ни в пътя на мира“ (Лука 1:79).

Да бъдем вестители на радостната вест за Възкресението и носители на Божия мир и на Божията всеопрощаваща любов, в която апостолът ни съветва да се облечем и която той нарича „свръзка на съвършенството“ (Кол. 3:14). На всички „да кажем: „Братя!“ и всичко да простим заради Възкресението“ (из Пасхалните стихири). Защото Христовата жертва беше принесена за всеки и спасителните плодове от Христовата победа над злото и смъртта са плодове на „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“ (Йоан 1:9). Тази светлина днес огрява всекиго от нас и целия свят и тя е, която трябва да свети и от самите нас, та чрез нас да се прослави небесният наш Отец (вж. Мат. 5:16).

Като поздравяваме и приветстваме с радостта от Христовото Възкресение всички верни чеда на светата ни Църква в Родината и далеч от нейните предели, пожелаваме на всички мир и светлина в душите и сърцата, „благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа“ (2 Петр. 3:18), светла пасхална радост и единство във вярата и в нашата надежда, защото едно тяло сме всички ние и към една надежда сме призвани (вж. Еф. 4:4), „надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена“ (Тит. 1:2).

Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ