Инициативата на Стопанската камара на Северна Македония за намаляване на неработните дни предизвика остра реакция на Македонската православна църква, синдикатите и правозащитни организации. Църквата предупреди, че религиозните празници не могат да бъдат оценявани единствено според тяхното отражение върху икономическата производителност.
Стопанската камара на Северна Македония предложи промени в законодателството, с които броят на неработните празнични дни да бъде ограничен до най-много тринадесет годишно за всеки служител. Според предложението работещите ще могат сами да избират само два допълнителни празника, свързани с тяхната религиозна или етническа принадлежност. Предвижда се също да отпадне практиката, когато официален празник се пада в неделя, следващият понеделник да бъде обявяван за неработен.
Инициативата предизвика възражения от страна на МПЦ, която подчерта, че религиозните празници са неразделна част от духовния, историческия и културния живот на македонския народ. Религиозните празници, които са неработни дни в страната, са Рождество Христово, вторият ден на Великден, св. св. Кирил и Методий, св. Климент Охридски, Рамазан Байрам. Освен това в Сев. Македония православните християни имат право на допълнителни неработни дни за Бъдни вечер, Богоявление, Велики петък, петъка преди Петдесетница и Успение Богородично. Към тях се прибавят Рождество Христово и Светли понеделник, които са общи официални празници. Така православните вярващи имат общо седем празнични дни с непосредствен религиозен характер. Ако се включат и официалните празници на светите братя Кирил и Методий и св. Климент Охридски, които имат също национално, просветно и културно значение, броят им достига девет.
„Празникът, като свещено време, определено за възпоменаване на важни събития или личности от църковната история, а с това и като възможност за откъсване от всекидневните грижи, за приближаване към Бога и към ближните, несъмнено представлява живо свидетелство за вярата, за духовното и културното предание, както и за вековната връзка на нашия народ с Църквата“, се посочва в позицията на Православната църква. От Църквата заявяват, че подобен подход не отчита истинския смисъл на празничните дни и че тяхното значение не бива да се свежда единствено до организацията на работния процес и икономическата производителност.
Против предложението се обявиха и синдикалните организации, както и Мрежата за защита от дискриминация. Според правозащитната организация правото на неработен ден по религиозни причини трябва да остане законово гарантирано, а не да зависи от индивидуални договорености с работодателя. Организацията предупреждава, че работодателите не бива да бъдат поставяни в положение да преценяват кой служител е „достатъчно вярващ“, за да ползва съответния празник. Според нея работещите не са длъжни да оправдават религиозните си убеждения или да обясняват как прекарват свободното си време.
Срещу ограничаването на вече придобитите права се обяви и министър-председателят Християн Мицкоски. Опозиционният Социалдемократически съюз на Македония също разкритикува инициативата, като посочи, че повишаването на производителността следва да се търси чрез инвестиции, по-добра организация на труда и достойно заплащане, а не чрез намаляване на почивните дни.
Спорът предизвика и по-широка дискусия за броя на религиозните празници в страната в сравнение с останалите европейски държави. Например, в Нидерландия има 8 общонационално признати официални празнични дни с християнски характер, от които 7 обичайно са почивни (Великден и вторият ден след него, Възнесение Христово, Петдесетница и вторият ден след нея, Рождество Христово и вторият ден след него), а Разпети петък е почивен само за част от работещите. В Германия има 6 християнски празнични дни, които са официално неработни във всички 16 федерални провинции, а освен тях в някои провинции има и допълнителни християнски празници, които са неработни (напр. Богоявление в Бавария, Баден-Вюртемберг, Саксония-Анхалт, Успение Богородично, Тяло Христово - в шест провинции, Вси светии в пет провинции и др.). Във Франция са шест християнски празници, които са официални празнични дни и още два са с регионален характер. За сравнение, в Румъния има единадесет неработни дни с християнски характер (освен най-големите празници на Великден и Рождество, там неработни дни са също Събор на св. Йоан Кръстител, св. Андрей Първозвани - покровител на Румъния, Успение Богородично, Петдесетница), в Грузия, Полша и Австрия – по десет, а в България – около девет, ако се използва същият по-широк критерий.
В анализ, публикуван на 6 октомври от църковното издание „Логос“, се оспорва твърдението, че Северна Македония е сред европейските държави с най-много религиозни неработни дни. Според изданието цитираните шестнадесет празнични дни се получават, когато към единадесетте общи празника се прибавят петте допълнителни дни, предоставени на православните вярващи. Това обаче не означава, че всички граждани ползват еднакъв брой почивни дни или че всички тези празници са с религиозен характер.
Авторът отбелязва, че подобни сравнения са условни, тъй като в някои държави религиозните празници важат за всички граждани, а в други само за членовете на съответното вероизповедание. Съществуват и различия между публичния и частния сектор. Особено показателно е, че в някои православни държави Велика събота също е неработен ден, докато в Северна Македония тя не е включена сред допълнителните религиозни празници.
Изданието обръща внимание и на факта, че броят на празниците в календара не съвпада непременно с броя на реално пропуснатите работни дни, тъй като част от тях се падат в събота или неделя.
