Делегация на Българската православна църква, водена от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, участва в тържествата по случай 1700-годишнината от обявяването на християнството за държавна религия в Грузия. В състава на делегацията са също Величкият епископ Сионий, клирици и миряни. Юбилеят се отбелязва с мащабни църковни, държавни и научни прояви, чиито централни събития се провеждат в столицата Тбилиси от 12 до 15 октомври с участието на представители на редица поместни православни църкви.
По време на срещата с Грузинския католикос-патриарх Шио III митрополит Антоний предаде братските поздрави на Българския патриарх Даниил и Светия Синод на Българската православна църква.
В своето приветствие българският архиерей подчерта, че православна България винаги е обичала и дълбоко, искрено е уважавала братския грузински народ, възхищавала се е на неговата вяра и благочестие, на твърдостта му в изпитанията и на неизменното му упование в Господа и Неговия благ промисъл за човешкия род. Митрополит Антоний изтъкна и хилядолетната история на братските отношения между Българската и Грузинската православна църква, които през вековете са били свързани с богат духовен и културен обмен, сътрудничество, взаимна помощ и подкрепа. Той определи тези връзки като ярко свидетелство за силата на православната вяра и за единството на двете сестри църкви в Христос.
След срещата с Грузинския патриарх представителите на поместните православни църкви проведоха среща с министър-председателя на Грузия Иракли Кобахидзе.
Тържествата започнаха на 11 октомври с патриаршеска света литургия в катедралния храм „Св. Троица“ (Самеба) в Тбилиси. В богослужението съслужиха и архиереи на Украинската православна църква, сред които Тернополският митрополит Сергий и Шумският архиепископ Йов.
В същия ден се проведе международен симпозиум на тема „Бог, родина, човек“, посветен на християнското наследство на Грузия и неговото значение за духовната и културната история на страната. На откриването присъстваха католикос-патриарх Шио III, президентът Михаил Кавелашвили, министър-председателят Иракли Кобахидзе и председателят на парламента Шалва Папуашвили. В научната програма бяха включени доклади, разглеждащи различни аспекти от историята и традициите на грузинското християнство. В приветствието си при откриването на симпозиума Грузинският патриарх Шио III отправи призив за мир и помирение с населението на Абхазия и Цхинвалския регион (Южна Осетия), като изрази надежда, че с Божията помощ братското единство и любовта ще бъдат възстановени. Той се обърна и към грузинците, живеещи зад граница, като им благодари, че съхраняват православната си вяра и връзките с родината.
На 12 октомври Грузинският патриарх прие представители на Вселенската патриаршия, Александрийската и Антиохийската патриаршия, както и на православните църкви на Кипър, Гърция, Полша и Украйна. Сред гостите бяха Испанският и Португалски митр. Висарион и Флоринският и Преспански митр. Ириней от Вселенска патриаршия, Мариотийският епископ Дамаскин от Александрийската патриаршия, Филипополският митрополит Нифон от Антиохийската патриаршия, Китийският митрополит Нектарий от Кипърската църква, Дидимотихският митрополит Дамаскин от Гръцката църква и Супрасълският епископ Андрей от Полската православна църква. Гостите отслужиха трисагий за упокой на душата на Грузинския патриарх Илия II.
Грузинската патриаршия съобщава, че на 14 октомври от 10:00 ч. патриарх Шио III, заедно с членовете на Светия Синод на Грузинската православна църква, ще отслужи тържествена света литургия в патриаршеската катедрала „Светицховели“ в Мцхета. На богослужението ще присъстват делегациите на поместните православни църкви и чуждестранните гости, пристигнали за юбилея. Програмата продължава с богослужения, научни конференции и културни събития, посветени на седемнадесетвековната християнска история на Грузия и на духовните връзки между православните народи.
Юбилейните чествания са посветени на покръстването на древното грузинско царство Иверия през IV в., свързано с проповедта на св. равноапостолна Нина и приемането на християнството от цар Мириан и царица Нана. Според възприетата от организаторите хронология това историческо събитие се отнася към 326 г.
