Тъжен празник беше днес в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", която изпрати своя пореден (според някои изчисления 102-и) випуск. По решение на Св. Синод на БПЦ на днешния ден на първовърховните апостоли Петър и Павел в семинарския храм света литургия отслужи Русенският митрополит Неофит, председателстващ заседанията на Св. Синод и просветната му архиерейска комисия. Семинаристите си бяха заминали преди две седмици (въобще през последните години техните ваканции са неправомерно големи, но има си уж контролни органи), за днешното тържество бяха останали само завършващите тридесет и четири души от редовния и паралелния курс. Бяха дошли техни близки, приятели, обичайните черкуващи се от съседния квартал. Имаше представителство и от Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (декан, заместник-декан и още 2-3 преподаватели), който поддържа тесни връзки на сътрудничество със семинарията.
За пръв път обаче, откакто се помни това духовно учебно заведение, на този свещен ден, когато се изпращат новите левити на Църквата, взели в ръка свидетелството за своята богословска и обща подготовка, семинарията нямаше ректор. Св. Синод побърза да освободи еп. Сионий и от 23 юни го назначи за викарий на Видинския митрополит, а бъдещият ректор, архим Сергий, бил назначен от 1 юли. Той вчера е раздал дипломите на своите випускници, но не пожелал да дойде днес в София, защото назначението му било от сряда. Особено парадоксално беше "задочното връчване" на златен кръст от семинарията на отишлия си вече ректор.
Тъгата е лош съветник, особено на младия човек. Затова се надяваме, че завършилите и получили дипломите си днес семинаристи са съхранили в себе си поне малко радостта и надеждата, за която трогателно им говори сладкодумният митр. Неофит. Защото днес ставаше дума не за малкото стадо, а за малкото работници на нивата...
Тъгата е лош съветник, особено на младия човек. Затова се надяваме, че завършилите и получили дипломите си днес семинаристи са съхранили в себе си поне малко радостта и надеждата, за която трогателно им говори сладкодумният митр. Неофит. Защото днес ставаше дума не за малкото стадо, а за малкото работници на нивата...
