Твърденията, че стенописите в Ивановските скални църкви са повредени от вандали, са невярни и са чиста манипулация. Това заяви археологът от русенския исторически музей Стоян Йорданов по повод репортаж на Българската национална телевизия, излъчен вчера. В него се твърди, че през почивните дни катинарът на църквата, отворена за посещения, е разбит, че вандали са повредили стенописи и са написали имената си на станата.
Повреди по ценните стенописи има, но те са от доста години и дори са описани в документи от 1953 г., разясни Йорданов. Той се уверил на място, че следи от къртене няма, а в църквата, отворена за посещения, не е прониквано. Кадрите в репортажа са съчетани с такива от други скални църкви, затворени за посещение.Специалистите, които коментират разрушенията за БНТ – епиграфът Коста Хаджиев и докторът по иконография Александър Стойков, вероятно гонят лични цели и дискредитиране на институцията, смятат от музея. Лошото е, че в момент, когато България е следена под лупа, подобни манипулации могат да изиграят лоша шега и ЮНЕСКО да изключи Ивановските църкви от списъка на световното културно наследство.
Междувременно, специалистите, сигнализирали Българската национална телевизия за вандалщината, се обърнаха с отворено писмо до медиите, в което изразяват недоумението си от опита на ръководството на Русенския музей да прикрие случая. В писмото на Ал. Стойков, разпространено днес, се казва:
"...Разрушенията, констатирани от д-р Хаджиев, които всеки, който пожелае, може да види със собствените си очи, не са в най-посещаваната църква, както излиза от публикациите в медиите, а в сакралните помещения с далеч по-стара живопис. Става въпрос за няколко паметника - могат да се наблюдават в параклиса “Св. архангел Михаил“, чиито ктитор е цар Иван Асен ІІ; върху изображенията на св. Пантелеймон, св. Петър Александрийски и Христос в Голямата църква, съседната на параклиса; както и в единствения според Коста Хаджиев запазен скрипторий на балканския полуостров и в съседните му ниши с оцелели гробове на духовници в Кръщелнята. Става въпрос не просто за разрушения, а за унищожаване на вече консервираната живопис. За ваше сведение живописта в целия комплекс е консервирана в периода 1981-1997 г. от реставраторите Боряна Дживджанова и Аблена Мазахова. Те прилагат някои уникални технологии и много, много труд, за да запазят и съхранят живописта. И днес Аблена Мазахова продължава да посещава обектите и да възстановява каквото може на собствени разноски, както това е правела и Боряна Дживджанова. Въпросът е в това, че всички нарушения на живописта, констатирани от д-р Хаджиев, са извършени върху вече консервираната живопис и то в скоро време. Това е потресаващо! Държавата или чрез държавата различни международни организации са финансирали сложния процес на консервация, за да бъде тя унищожавана днес. Защо се допуска това вандалство? От края на консервацията до днес са изминали вече 11 години? Освен това д-р Хаджиев посочи само тези разрушения, извършени през последните месеци, явно когато е бил разбит катинарът на решетката. Той спомена и за множество други издрасквания на имена върху стените на сакралните помещения, които са извършени впредни години, отново след консервацията на живописта, които не са споменати в репортажа на БНТ. Ако камерата е заснела някои от тях, не може д-р Хаджиев да бъде винен за това.Ако катинарът на решетката пред параклиса“Св. Архангел Михаил“не беше варварски разбит и беше здрав, както твърдят от музея и от полицията, как щяхме да влезем с екипа на телевизията и да заснемем репортажа? Нека компетентните служители от музея да отговорят доколкото могат на този въпрос. Нека да запитам тогава - как може да се нарече човек, който не може да открие дори разбит катинар? Не става въпрос дори за разрушения на средновековната живопис от различни периоди. Който може, нека даде определение.Целта на сигнала на д-р Хаджиев за последните разрушения, който подкрепям напълно, бе да се алармира, че в една българска светиня продължително време се извършва вандалство. Въпросът не е да се търси вина, а да се взематспешни мерки за опазването на този световен паметник. Това е най-важното. Толкова много средновековни църкви със запазена живопис ли има в България, че може да се остави подобен обект без надлежен надзор? Толкова много ли са те в региона на Русе?Ако русенският музей се е почувствал представен в негативна светлина, вината едва ли е моя или на д-р Хаджиев. С нито една дума не сме споменали нито русенския музей, нито някой негов служител във визирания репортаж на БНТ. Или може би, както се казва - гузен негонен бяга? Приемам реакцията на музея и написаното в медиите с много болка и притеснения за съдбата на светините... "
"...Разрушенията, констатирани от д-р Хаджиев, които всеки, който пожелае, може да види със собствените си очи, не са в най-посещаваната църква, както излиза от публикациите в медиите, а в сакралните помещения с далеч по-стара живопис. Става въпрос за няколко паметника - могат да се наблюдават в параклиса “Св. архангел Михаил“, чиито ктитор е цар Иван Асен ІІ; върху изображенията на св. Пантелеймон, св. Петър Александрийски и Христос в Голямата църква, съседната на параклиса; както и в единствения според Коста Хаджиев запазен скрипторий на балканския полуостров и в съседните му ниши с оцелели гробове на духовници в Кръщелнята. Става въпрос не просто за разрушения, а за унищожаване на вече консервираната живопис. За ваше сведение живописта в целия комплекс е консервирана в периода 1981-1997 г. от реставраторите Боряна Дживджанова и Аблена Мазахова. Те прилагат някои уникални технологии и много, много труд, за да запазят и съхранят живописта. И днес Аблена Мазахова продължава да посещава обектите и да възстановява каквото може на собствени разноски, както това е правела и Боряна Дживджанова. Въпросът е в това, че всички нарушения на живописта, констатирани от д-р Хаджиев, са извършени върху вече консервираната живопис и то в скоро време. Това е потресаващо! Държавата или чрез държавата различни международни организации са финансирали сложния процес на консервация, за да бъде тя унищожавана днес. Защо се допуска това вандалство? От края на консервацията до днес са изминали вече 11 години? Освен това д-р Хаджиев посочи само тези разрушения, извършени през последните месеци, явно когато е бил разбит катинарът на решетката. Той спомена и за множество други издрасквания на имена върху стените на сакралните помещения, които са извършени впредни години, отново след консервацията на живописта, които не са споменати в репортажа на БНТ. Ако камерата е заснела някои от тях, не може д-р Хаджиев да бъде винен за това.Ако катинарът на решетката пред параклиса“Св. Архангел Михаил“не беше варварски разбит и беше здрав, както твърдят от музея и от полицията, как щяхме да влезем с екипа на телевизията и да заснемем репортажа? Нека компетентните служители от музея да отговорят доколкото могат на този въпрос. Нека да запитам тогава - как може да се нарече човек, който не може да открие дори разбит катинар? Не става въпрос дори за разрушения на средновековната живопис от различни периоди. Който може, нека даде определение.Целта на сигнала на д-р Хаджиев за последните разрушения, който подкрепям напълно, бе да се алармира, че в една българска светиня продължително време се извършва вандалство. Въпросът не е да се търси вина, а да се взематспешни мерки за опазването на този световен паметник. Това е най-важното. Толкова много средновековни църкви със запазена живопис ли има в България, че може да се остави подобен обект без надлежен надзор? Толкова много ли са те в региона на Русе?Ако русенският музей се е почувствал представен в негативна светлина, вината едва ли е моя или на д-р Хаджиев. С нито една дума не сме споменали нито русенския музей, нито някой негов служител във визирания репортаж на БНТ. Или може би, както се казва - гузен негонен бяга? Приемам реакцията на музея и написаното в медиите с много болка и притеснения за съдбата на светините... "
