Седмата седмица от Великия пост е наречена Страстна. Защото в нейните дни си припомняме за спасителните страдания на нашия Господ Иисус Христос. А на църковнославянски език думата "страсть" означава "страдание".
Тази седмица всъщност не е част от Великия пост, който свършва тържествено с празника Вход Господен в Йерусалим. Това личи и от разрешената храна на този празник - риба и вино. Но по начало ние не отделяме Страстната седмица от Великия пост и затова казваме, че той продължава седем седмици. Тоест, той не е 40 дена (колкото е Рождественският пост), а е 48 дена (6 седмици по 7 дена и 6 дена пост през Страстната седмица).
Страстната седмица започва богослужебно от вечерта на днешния ден - Цветница (Вход Господен в Йерусалим). От тази вечер започват трите богослужебни последования, наречени "Последование на Жениха". Те се изпълняват от 19 ч. и са особено умилителни. Богослужебните текстове са забележителни, но за съжаление все още се изпълняват на църковнославянски и това не дава възможност богомолците да усетят цялата идейна (богословска) и поетична дълбочина на песнопенията. Но и онова, което схващат от познати думи и изрази, все пак им дава възможност да изживеят величието на припомняните исторически събития и знакови личностни примери. Особено когато имат практика в богослужебния църковен живот.
В сутрините на Великите понеделник, вторник и сряда се отслужва в обичайното време Преждеосвещена света литургия (трите агнеца за тази литургия бяха осветени и приготвени на днешната св. Златоустова литургия).
Във Велика сряда вечерта няма късно богослужение от 19 ч.
Във Велики четвъртък сутринта в обичайно време се отслужва св. Василиева литургия (съчетана с вечерната за настъпващия следобед Велики петък) и по нашата традиция след нея се отслужва и Велик маслосвет. Вечерта от 19 ч. се отслужва утринната за Велики петък, разширена със специални 15 антифона. По време на нея на различни места на богослужението се четат отредените за този ден "12 евангелия", тоест, 12 евангелски четива от 4-те евангелия. В тези четива се предават събитията от последното идване на Иисус Христос в Йерусалим, Неговите последни проповеди там - пред народа и пред учениците Му, провеждането на Последната вечеря, наричана Тайната вечеря (не защото е проведена "тайно", а понеже на нея се установява най-великото тайнство - светата Евхаристия), излизането в Гетсиманската градина, залавянето Му, съденето му от първосвещениците, после от Пилат, изпращането Му при цар (тетрарх) Ирод Антипа, осъждането, разпъването на кръста, смъртта Му на кръста, погребението и запечатването на гроба.
Във Велики петък сутринта в обичайно време се отслужват така наречените "царски часове" с изнасянето на плащаницата (върху която е изобразено тялото на умрелия и свален от кръста Спасител) за поклонение от вярващите; следва вечерната от настъпващата Велика събота. На този ден не се отслужва света литургия, нито дори на Преждеосвещените дарове.
Вечерта от 19 ч. се отслужва утринната за Велика събота, известна като Опело Христово, защото по време на нея се пеят трите статии (поеми) с оплакване на доброволно пожертвалия се за нашето спасение Господ Иисус Христос.
Във Велика събота сутринта в обичайно време се започва с отслужване на първата част от вечерната за настъпващия неделен ден на Христовото Възкресение. Но идейно това богослужение е в духа на Страстната седмица, макар да има ясни елементи на предвкусване на победата на Спасителя над смъртта. Вечерната започва с възгласа "Благословено е царството на Отца и Сина, и Светия Дух...", защото с нея всъщност се начева светата Василиева литургия (както и на Велики четвъртък).
Вечерта на Велика събота няма богослужение. Всичко е някак застинало в очакване на мироспасителното Възкресение Христово или Пасха Христова. Малко преди полунощ започва да се служи полунощницата, за да се обяви в 24 ч. (или 00 часа) "Христос воскресе!". Това става всъщност още в самото начало на тържествената пасхална утринна. Веднага след нея се отслужва Златоустова света литургия, която завършва около 2 ч. след полунощ.
