Вчера, на 3 септември, почина на 96-годишна възраст една малко известна на повечето хора в Българската православна църква смирена, но много усърдна, честна и достойна служителка при патриаршеския дом – леля Недка или по документи Недка Денчева Колева.
Родена е на 16 април 1918 г. в село Лесидрен, сега в община Угърчин, Ловешка област. Омъжва се за Христо Колев, родом от с. Микре, Ловешко. И двамата са от здрави християнски семейства на трудолюбиви родители, които създават добри възможности за препитание на децата си. Но след 1944 г. младото семейство е обявено за буржоазно и богаташко, имуществото им е отнето и те са оставени без средства за живеене. Готови са да работят всичко, с което биха могли достойно да живеят и да отгледат двете си деца. Затова приемат предложението на Ловчанския митр. Филарет да се грижат за митрополитския дом като прислуга. И двамата изповядват разбирането, че позорна работа няма, стига да се трудиш с достойнство. Новият Ловчански митрополит Максим ги запазва като служители, когато идва в епархията през 1960 г. А след това, когато през 1971 г. е избран за патриарх, ги взима в патриаршеския дом в София. Съпругът Христо е покосен от коварна болест, но леля Недка продължава да работи при патриаршеския офис, подпомагана от друга служителка. Междувременно децата им са пораснали, изучени и задомени. Боно работеше в киноиндустрията, но тази година и той си отиде от тежка болест. А дъщерята Надка, която се пенсионира като медицински работник, пое от майка си служението при патриаршеския дом. А леля Недка се оттегли на отдавна заслужения отдих. Допреди година-две, когато още можеше, я виждахме в църква на неделните и празнични богослужби. Но после се залежа и така до сетния си час, когато пълна с дни си отиде от този свят.
Опелото на леля Недка ще бъде извършено на 5 септември, петък, от 11:30 ч. в старинния столичен храм „Св. София”.
Коя беше леля Недка?
Почти никой не знаеше фамилното й име – Колева, но дори връстниците й архиереи я наричаха „леля Недка”. Тя беше „постоянното присъствие” в патриаршеския офис, дори когато патриархът отсъстваше. Защото един дом не може без онези „Марти” с известни или неизвестни имена, които се грижат църковните ни сановници да нямат грижа за всекидневните домашни неща, а да се отдават на важните църковни дела. Такава беше служителката леля Недка, която повече от половин век служи тихо и всеотдайно на Ловчанските митрополити Филарет и после Максим, а когато последният беше избран за патриарх, тя и мъжът й „бай Христо” дойдоха в патриаршеския дом на ул. „Цар Калоян” № 7 в София да продължат да служат. Навремето се спореше, кой е по-добър готвач – мъжът или жената, но хубавото беше, че те умееха и с готовност вършеха всичко: в кухнята и в градината, поддържането на чистотата в жилището на патриарха и в двата му работни кабинета, посрещаха и изпращаха хората, които патриархът приемаше – от служители, клирици и архиереи до видни наши и чужди държавници. Знаеха къде са и защо са, а възпитанието и личният им морал не допускаха те да злоупотребяват с факта, че денонощно са близко до главата на БПЦ. Скромният до аскетичност живот на покойния Български патриарх Максим не поставяше големи материални изисквания за служителите около него, но той явно ценеше своите верни и честни служители и затова дори когато леля Недка подмина с 20-ина години пенсионната (тогава) възраст, патриарх Максим не искаше да я освободи. А тя, винаги ведра и усмихната, с послушание продължи да служи на големия Български патриарх и на всички, които идваха при него.
Един живот, който може спокойно да се нарече подвиг.
Бог да я прости и да я възнагради за грижите, търпението и вниманието, с което се отнасяше с всекиго!
{jcomments on}
