Претенциите за криптата на „Св. Александър Невски” са нов опит за национализация
На държавата или на Църквата е криптата на столичния храм „Св. Александър Невски”? Въпросът стана актуален по повод предстоящото издаване на нотариален акт за катедралата. От църквата настояват криптата, която е в подземието и действа като художествена галерия, в документа да бъде вписана като част от „Св. Александър Невски”. Министерството на културата и интелектуалци на свой ред твърдят, че Музеят на християнското изкуство в криптата трябва да си остане държавна собственост. Потърсихме мнението на предстоятеля на храма епископ Тихон.
„Позицията на Св. Синод на Българската православна църква е категорична – криптата е неделима част от храм-паметника „Св. Александър Невски”. Тя нито е надстроявана, нито достроявана, нито пристроявана.
Някога е било искано разрешение тя да бъде именно крипта – т. е. гробница, но било отказано. След което под нечий натиск Св. Синод дал разрешение за временно ползване. Но това не означава, че криптата е някаква отделна юридическа част.
Някои хора смятат, че след като са я ползвали 50 години и са я преградили в едно време, когато не сме били в състояние да се браним, вече е станала тяхна. Как може един храм да бъде разделен като сандвич през средата?! Или все едно, ако някаква дама си е правила прическите 50 години при една съща фризьорка, последната да реши, че косата е нейна?
Аз като епископ не мога да приема, че храмът ще бъде разделен – това е на БПЦ, това е на държавата. Това е пак един вид нова национализация. И продължаване на същата атеистична пропаганда. Ние горе ще се молим, а долу ще казват – това е култура. Несъстоятелни са и доводите, че Църквата не може да съхранява иконите. Ами как да ги съхранява, като са ни взели всички места, където това би могло да стане? Нека се реши въпросът, пък да видим дали нямаме ресурси да ги съхраняваме. А и държавата не винаги също се грижи добре за старините – ето какви проблеми възникнаха с разкопките на Ларгото в София.
В крайна сметка, тези икони принадлежат на Църквата. Държавата икони не рисува, освен ако трябва да се подари някое копие на чуждестранен гост. Всички тези икони са иззети от храмовете и манастирите, за да не ходят хората там и да се молят пред тях. Това е бил и основният мотив да се направи тази галерия по времето на атеистичния режим. Така на времето изгониха и монасите от Рилския манастир и го превърнаха в музей. Но като видяха, че туристическият поток намаля, върнаха братята. Сега същите тези заинтересовани хора, начело със Светлин Русев, твърдят, че това е култура. Добре, защо тогава искат да останат именно в криптата? Да си ги вземат в т. нар. „софийски Лувър”.
Не са верни и аргументите, че са харчени много пари по поддържането. Защо никой не казва, какви са приходите, след като потокът от туристи там не спира? Ето откъде идват парите. За съжаление главно от чужденците, които, като си платят билета, смятат, че са дали своята лепта за храма. Така в момента сме превърнати в декор и реклама. Но този юридически абсурд създава проблеми и на храма като цяло. Без акт за собственост, аз лично и Църквата като цяло сме с вързани ръце в търсенето на пари и спонсори и за ремонт на катедралата, която е в плачевно състояние”.
Записа: Константин Събчев
