Както научаваме от нашия регионален кореспондент свещеници от Асеновградската духовна околия и от други места на Пловдивска епархия са се включили в помощ на възстановителните работи в изгорелия преди близо два месеца Мулдавски манастир „Св. Петка” над Асеновград (по прекия път за Кърджали). На 3 октомври вечерта манастирът се запали. Игуменията Юлита, единствена монахиня в голямата и старинна обител, тогава беше разбрала по загасналия телевизор, че нещо става. За съжаление поради липсата на добър път до намиращия се високо в планината манастир противопожарните коли трудно стигаха до горе, а там пък се оказа, че няма вода за гасене на пожара. Така в крайна сметка през онази изключително тревожна нощ изгоря една трета от манастирския комплекс. За щастие храмът на манастира, посветен на св. Петка Епиватска или Българска, не беше засегнат от стихията.
Почти веднага след нещастието се мобилизираха светски и църковни власти за въстановяването на обителта. Бяха осигурени средства, дойдоха работници и започна разчистването на останките от сградите, както и неизбежен ремонт на електрическата и водната инсталация по оцелелите сгради. И за да се пестят средства, които никога не достигат, свещенството веднага се притече на помощ и с готовност се включи с доброволен труд. По 5-6 души свещеници идват поне за по два последователни дена да вършат нелеката работа по разчистване на останките, за да могат един ден строителите да започнат да работят по изграждането отново на манастирските сгради. Те благославят Бога, че по Неговата милост се задържа доброто време тази есен, та да се отхвърли възможно повече работа. Изразяват удовлетворение, че могат да помогнат с нещо, макар и да не са неквалифицирани в строително-ремонтните работи. Никой не се отказва да се включи. Отците дават всичко от себе си и се радват да бъдат пример на миряните, които също и то многобройно искат и се включват в това свещено дело. Сред организаторите на благородната бригадирска дейност се изявява дългогодишният и опитен архиерейски наместник на Асеновград ставроф. ик. Петко Хаджиламбрев, но „свещениците нямат нужда от надзор и подкани, защото всички съзнаваме нуждата от работна ръка тук и сега”, заяви един от свещениците-бригадири.
Почти не останаха вече духовници, които да помнят свещеническите бригадирски отряди в прословутото бригадирско движение от началото на комунистическия период у нас – и на железопътната линия Перник-Волуяк, и по други обекти с национално значение. Преди няколко години такива бригади организира и старозагорската епархия за възстановяването на сградите на Шипченския манастир. А сега и тук неволята ни припомни и ни научи, че „брат от брата подпомаган е като укрепен град” (Притч. 18:19 по превода на 70-те).
