Днес, 1 ноември 2010 г., на празника на народните будители, определен да се чества в деня на св. Иван Рилски, в Гербовата зала на Президентството президентът на Република България Георги Първанов връчи висши държавни отличия на изтъкнати представители на българската духовност, сред които на първо място беше отличен Русенският митрополит Неофит. Президентът награди видния български архиерей с орден “Св. Кирил и Методий” – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия “Св. Климент Охридски”, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношенията между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина”.
В речта си при награждаването държавният глава специално изтъкна голямото значение на Българската православна църква за духовното и национално възраждане на нашия народ, като каза: „Българската нация е оцелявала, точно защото ги е имало тези няколко стълба на българската духовност, респективно на българската държавност. Българската нация е оцелявала, защото е имала Българската православна църква, защото е имала вярата през петте века на робството. Оцелявала е, защото го е имало българското училище, защото го е имало българското читалище. Българският народ е бил освободен духовно далеч преди да се освободи със силата на оръжието.”
След това от името на всички наградени беше дадена възможност на митрополит Неофит да благодари и той каза:
„Многоуважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър,
Дами и господа,
Братя и сестри,
В тази прекрасна зала, Гербовата зала на българския президент, не можем да не се вълнуваме, особено в днешния ден на българските будители, пред образа на преподобни Паисий Хилендарски, на цар Симеон, на Васил Левски. Какво сме ние спрямо тях - всеки си задава въпроса - и наградите, които получаваме, дали ги заслужаваме или са по високо снизхождение на нашите държавни и църковни дейци.
Свети Иван Рилски е патронът на днешния празник. Рилският манастир, рилският светец са били една будителска сила за нашия народ и ние не можем да не си спомним този български Сион – Рилската света обител, където и просветители, и учители, и революционери са се възпитавали във висок български дух.
Спомняме и светите братя Кирил и Методий в днешния ден, защото сме се украсили с техните образи. Те за нас станаха истински очи, с които прогледнахме за истинската светлина и за просветата, за вярата и за книжовността.
Свети Кирил, когато наближило време да премине от този свят към вечността, казал на своя брат: “Ето, ние бяхме с тебе една двойка, впрегнати да вършим просветителското дело. Аз падам, но ти продължи!” Много ми се иска да направя това скромно сравнение между светите братя Кирил и Методий и Църквата и държавата у нас. Когато сме впрегнати в една двойка да движим и държавните, и просветителските, и църковните неща, тогава успехът ще бъде налице, както при цар Симеон, както Левски мечтаеше, както преп. Паисий залягаше в своята килия.
Благодарим, господин Президент, от сърце за високата чест, която ни оказвате днес на този прекрасен български празник. Ние Ви уверяваме, че ще носим с голяма чест и с много духовна радост тези високи награди и те ще ни стимулират да работим още по-усърдно за благото на Църквата и Отечеството.
Благодаря и на Негово Светейшество Българския патриарх Максим специално за грижите му към мене.
Благодарим всички заедно на онези, които се потрудиха днес да имаме това прекрасно тържество.
Чест и слава вам, будители народни. За много години - на многая лета!
Благодарим от сърце!”
По време на церемонията в президентството Русенският митрополит беше придружен от Стобийски епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, от доц. Димитър Димитров, роден брат на митрополита, и от предложилите на МОМН в свое време идеята за удостояването му – проф. Хилде Фай и Доли Неколаева от фондацията „Европейски форум”, както и проф. Иван Ж. Димитров.
Справка: По предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски (дядо на доц. д-р Александър Омарчевски от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”) през 1922 г. Министерският съвет определя 1 ноември за Ден на българските народни будители. Още преди това за първи път празникът е честван в Пловдив през 1909 г., но от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. той е отменен и след дълго прекъсване на 28 октомври 1992 г. се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
