"Управляващите
не ни чуват!... Политиците са против нас!... Обществото не ни зачита!...” Такива
жалби могат да се чуят непрекъснато от страна на клира на БПЦ, особено от
висшия. А вижте [
тук] как една медия е дала възможност на дупнишкия архиерейски
наместник да си излее душичката, да си каже мъката по съдбата и имиджа на ония
Божи кравички братя Галеви, дето всеки ден в определен час идват и палят свещички в неговата
църква (не в друга!). Дали мъката на отчето не е толкова голяма, защото точно
тия дни ония благочестиви православни християни не могат да идат и да запалят сакралната
свещица, тази „чиста и свята жертва пред Божия олтар”, защото са малко
по-далече от Дупница? Това си е проблем на архиерейския. Може би и на
Софийската митрополия, чийто подчинен е той. Но така или иначе, що се отнася до
чуваемостта, имаме я. Защо тогава продължаваме да се
оплакваме, че не се чува гласът на БПЦ?! Де да не се беше чул поне гласът на о. Паликарски!
