Съдът в Страсбург ще осъди държавата да заплати между 400 и 600 млн. евро заради намесата й в решаването на църковния разкол у нас. Тази новина се върти от седмици насам. Какви пари обаче и за какво прегрешение трябва да брои държавата, ще стане ясно на 22 януари, когато съдът за правата на човека в Страсбург оповести решението си по съответните жалби 412/03 и 35677/04 от хората на Инокентий, заявиха от пресцентъра на правосъдното министерство. Шепата останали разколници, побрани в една каравана на мястото на бившия мавзолей, се надяват да ударят най-печелившата сделка от 20 години насам.
Присъда - и морална, и парична, със сигурност ще има, за да се даде урок, че църковната автономия е неподвластна нито на държавата, нито на политическите борби в нея. Европейският съд за правата на човека не е вземал предвид начинът, по който този т. нар. алтернативен синод превзе и сложи ръка на около 250 храма в страната. За него прегрешението на държавата е, че след като е върнала имотите на църквата, не е разрешила на Инокентий да заведе съдебно дело срещу действията на прокуратурата. Глобата за това обаче в никакъв случай няма да бъде в колосалния размер от стотици милиони евро, както се тиражира, смятат от ведомството на Миглена Тачева. Юристи прогнозират, че глобата ще е около половин милион, което си е пак шамар за държавата, че вкара Църквата в политически игри.
"Инокентий би тъпана, че ще им върнат религиозните храмове, а всъщност не става дума за това, а за глоби заради процедурни нарушения. Не може една страна от ЕС да бъде осъдена за това, че прилага собственото си законодателство", контрират юристи от Св. Синод.
"Българската православна църква не е страна в спора, както не е и Дирекцията по вероизповеданията. Но като страна, подписала конвенцията за религиозните свободи, сме длъжни да изпълним решенията от Страсбург, независимо дали са препоръчителни или ултимативни", заяви временно оглавяващият Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов.
Казусът отново вкара в полезрението т. нар. наместник-председател на онази полузабравена група бивши духовници, които наричаха себе си "алтернативен синод" - 45-годишния Инокентий, познат от фирмените регистри със светското име Иван Стоянов Петров. Той беше алтернативата на компрометираното от Христофор Събев начинание за обновлението на Църквата в прехода.
Скоро след първоначалния устрем за строеж на храмове, за непрестанно служение "по селца и паланки" Иван Петров се оказва управител на фондация "Св. Мина", а също член на съвета на директорите на съвсем недуховната по предмет на дейност "Агромитропол" ДЗЗД и съдружник в "Арена турс". За по-силната фигура в разкола обаче е смятан Камен Бараков, иначе собственик на рекламна фирма "Алфа", външнотърговската "Еврокредо", търговската фирма "Октопус", "Вин-вест" и пр., показва справка в "Дакси".
Вярата, идеята за обновление в Църквата или чисто търговските интереси крепяха т. нар. алтернативен синод 12 години? Връщането на храмовете на БПЦ доведе до разлъка между Иван Петров и Камен Бараков. Това личи и от разговор на съдържателя на окупираната (тогава - б. р.) свещоливница Тодор Караделев с Бараков: "Камене, нема ли мангизи, без мене!"
Разкаялият се Ангел Ангелов, бивш главен счетоводител на митрополит Инокентий от октомври 1994 до юли 2004 г., пише: "Митрополит Инокентий, който първоначално живееше под наем на 10-ия етаж в един блок в жк Младост 1А, си построи при заплата от Св. Синод 600 лв. мезонет в престижния квартал Лозенец и къща край морето, в град Созопол. Те заедно с Христо Йорданов Латинов, който стана при нас отговорник за имотите, смениха през 2000 г. наемателите, които редовно си плащаха наемите, и сложиха нови, които уж щели да ни бъдат верни и предани. Но същите, щом през пролетта на 2001 г. цар Симеон II спечели изборите, постепенно започнаха да спират плащанията. Така митрополията ни се лиши от приходи и дори да не ни бяха закрили, щяхме да останем без средства и да фалираме.
Впрочем г-н Латинов при заплата от 300 лв също си е построил къща в Созопол близо до тази на митрополит Инокентий, както и триетажна къща в курорта Говедарци."
Днес едни обвиняват Инокентий, че е пропилял възможността да регистрира отделно изповедание. Според други обаче е постъпил умно, защото регистрацията им като "друго вероизповедание" би отнело възможността да загубят имотите, за които претендират в Страсбург. Отношението им към имотите се вижда след възвръщането на столичния храм "Св. Параскева". От криптата й липсват хиляди томове богослужебна литература. А от потъналите в мръсотия олтари падат тотофишовете.
"Той, митрополит Инокентий - пише покаялият се счетоводител на Инокентий - се прояви като бездарен ръководител и безхаберен. А сега такива като него, Латинов и още 5-6 човека, които излязоха много по-богати, отколкото преди съществуването на т. нар. алтернативен синод, се оправдават, че държавата ни била унищожила, като не признават искрено своето неуспешно управление. Това можеше да не се случи, ако някои хора си бяха на място, вместо да ходят на лов и да се занимават с бизнес в пет и повече бордове."
"Българската православна църква не е страна в спора, както не е и Дирекцията по вероизповеданията. Но като страна, подписала конвенцията за религиозните свободи, сме длъжни да изпълним решенията от Страсбург, независимо дали са препоръчителни или ултимативни", заяви временно оглавяващият Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов.
Казусът отново вкара в полезрението т. нар. наместник-председател на онази полузабравена група бивши духовници, които наричаха себе си "алтернативен синод" - 45-годишния Инокентий, познат от фирмените регистри със светското име Иван Стоянов Петров. Той беше алтернативата на компрометираното от Христофор Събев начинание за обновлението на Църквата в прехода.
Скоро след първоначалния устрем за строеж на храмове, за непрестанно служение "по селца и паланки" Иван Петров се оказва управител на фондация "Св. Мина", а също член на съвета на директорите на съвсем недуховната по предмет на дейност "Агромитропол" ДЗЗД и съдружник в "Арена турс". За по-силната фигура в разкола обаче е смятан Камен Бараков, иначе собственик на рекламна фирма "Алфа", външнотърговската "Еврокредо", търговската фирма "Октопус", "Вин-вест" и пр., показва справка в "Дакси".
Вярата, идеята за обновление в Църквата или чисто търговските интереси крепяха т. нар. алтернативен синод 12 години? Връщането на храмовете на БПЦ доведе до разлъка между Иван Петров и Камен Бараков. Това личи и от разговор на съдържателя на окупираната (тогава - б. р.) свещоливница Тодор Караделев с Бараков: "Камене, нема ли мангизи, без мене!"
Разкаялият се Ангел Ангелов, бивш главен счетоводител на митрополит Инокентий от октомври 1994 до юли 2004 г., пише: "Митрополит Инокентий, който първоначално живееше под наем на 10-ия етаж в един блок в жк Младост 1А, си построи при заплата от Св. Синод 600 лв. мезонет в престижния квартал Лозенец и къща край морето, в град Созопол. Те заедно с Христо Йорданов Латинов, който стана при нас отговорник за имотите, смениха през 2000 г. наемателите, които редовно си плащаха наемите, и сложиха нови, които уж щели да ни бъдат верни и предани. Но същите, щом през пролетта на 2001 г. цар Симеон II спечели изборите, постепенно започнаха да спират плащанията. Така митрополията ни се лиши от приходи и дори да не ни бяха закрили, щяхме да останем без средства и да фалираме.
Впрочем г-н Латинов при заплата от 300 лв също си е построил къща в Созопол близо до тази на митрополит Инокентий, както и триетажна къща в курорта Говедарци."
Днес едни обвиняват Инокентий, че е пропилял възможността да регистрира отделно изповедание. Според други обаче е постъпил умно, защото регистрацията им като "друго вероизповедание" би отнело възможността да загубят имотите, за които претендират в Страсбург. Отношението им към имотите се вижда след възвръщането на столичния храм "Св. Параскева". От криптата й липсват хиляди томове богослужебна литература. А от потъналите в мръсотия олтари падат тотофишовете.
"Той, митрополит Инокентий - пише покаялият се счетоводител на Инокентий - се прояви като бездарен ръководител и безхаберен. А сега такива като него, Латинов и още 5-6 човека, които излязоха много по-богати, отколкото преди съществуването на т. нар. алтернативен синод, се оправдават, че държавата ни била унищожила, като не признават искрено своето неуспешно управление. Това можеше да не се случи, ако някои хора си бяха на място, вместо да ходят на лов и да се занимават с бизнес в пет и повече бордове."
