Богородичният пост отмина, но точно в дните за молитва и смирение се видя, че духовенството ни тъне във все по-голямо охолство и дори посяга да драска клечката на поверени му църковни имоти.
Бившият вече игумен на Гложенския манастир Панкратий толкова се афектира - от гняв или ракия, не стана ясно, че на два пъти опита да опожари канцеларията на светата обител, успешно изгори и джипа си. Оказа се, че освен газов пистолет, е имал и ловна карабина без разрешително и неясна собственост.
Стигна се дотам, че игуменът на Правешкия манастир архимандрит Йоан, призова във всеки манастир да има оръжие. Самият Панкратий пък апелира за създаване на църковна полиция. И се обяви за жертва на ДС, КГБ и т. н.
Този случай не беше само августовски щрих в криминалните хроники. Той е още един симптом за отчайващото състояние на Българската православна църква.
Бившият военен Пламен е станал монах Панкратий заради собствените си проблеми и кадровата немощ на църквата. Не е тайна, че тя е много гостоприемна за бивши военни и милиционери. Владиците ги харесват и издигат заради предприемчивостта им и светската гъвкавост - успяват да умножат печалбата от църковните имоти.
И приказките сега, че в манастирите не трябвало да има хотели и кръчми, са само прах в очите. От години по-младите духовници ремонтират интензивно светите обители, раздават всяко парче земя за паркинги и капанчета. За пред вярващите, разбира се, правят и по някой друг ремонт на обителта. Но основно разчитат на държавна субсидия и щедри бизнесмени.
Затова и вече има владици с внушителен автопарк като този на Пловдивския митрополит Николай. Той джитка из епархията със спортно БМВ, "Ауди А8", джип "Шевролет" и луксозен "Хюндай". Тази демонстрация на богатство е суета, каквато в православието не би трябвало да се окуражава. Не става дума за това, че владиците трябва да са елементарни или да се возят с градския транспорт. Но и екстрите, които демонстрира иначе много консервативният в изискванията си към миряни и свещеници владика, говорят за лицемерие.
В Пловдивска епархия има още един млад духовник с мощна лимузина. Благодарение на игумена епископ Борис, достъпът до Бачковската обител става все по-скъп. Грозна гледка от сергии и смрад на кебапчета съпътства пътя към манастира. А там бъка от сателитни чинии над монашеските килии. Традиция, поставена още от времето, когато "Мултигруп" спонсорираше обителта. Не се знае обаче и тук кога ще загърми, като се знаят лютите войни между игумена и ресторантьори, от които той иска да взима наем.
Има и няколко други герои, които добавят нови щрихи към образа на духовника с фасон повече на бизнесмен. Доскоро в тази посока големи усилия полагаше Варненският митрополит Кирил с неговите сделки с църковни имоти по морето.
Бившият военен Пламен е станал монах Панкратий заради собствените си проблеми и кадровата немощ на църквата. Не е тайна, че тя е много гостоприемна за бивши военни и милиционери. Владиците ги харесват и издигат заради предприемчивостта им и светската гъвкавост - успяват да умножат печалбата от църковните имоти.
И приказките сега, че в манастирите не трябвало да има хотели и кръчми, са само прах в очите. От години по-младите духовници ремонтират интензивно светите обители, раздават всяко парче земя за паркинги и капанчета. За пред вярващите, разбира се, правят и по някой друг ремонт на обителта. Но основно разчитат на държавна субсидия и щедри бизнесмени.
Затова и вече има владици с внушителен автопарк като този на Пловдивския митрополит Николай. Той джитка из епархията със спортно БМВ, "Ауди А8", джип "Шевролет" и луксозен "Хюндай". Тази демонстрация на богатство е суета, каквато в православието не би трябвало да се окуражава. Не става дума за това, че владиците трябва да са елементарни или да се возят с градския транспорт. Но и екстрите, които демонстрира иначе много консервативният в изискванията си към миряни и свещеници владика, говорят за лицемерие.
В Пловдивска епархия има още един млад духовник с мощна лимузина. Благодарение на игумена епископ Борис, достъпът до Бачковската обител става все по-скъп. Грозна гледка от сергии и смрад на кебапчета съпътства пътя към манастира. А там бъка от сателитни чинии над монашеските килии. Традиция, поставена още от времето, когато "Мултигруп" спонсорираше обителта. Не се знае обаче и тук кога ще загърми, като се знаят лютите войни между игумена и ресторантьори, от които той иска да взима наем.
Има и няколко други герои, които добавят нови щрихи към образа на духовника с фасон повече на бизнесмен. Доскоро в тази посока големи усилия полагаше Варненският митрополит Кирил с неговите сделки с църковни имоти по морето.
Даренията от бизнесмени, каквато е версията за придобивките на видимо заможните духовници, са вероятно направени не лично за тях, а на Църквата.
И така да е, не е лошо дядовците да започнат като всички останали публични фактори, да декларират имущество. Защото се говори за апартаменти, частни вили и влогове, дори в чужбина. При положение че отказвайки се от светския живот, монасите не би трябвало да имат собственост. А за данъкоплатците, от чиито пари се взимат субсидии за църквата, би било добре да знаят с какво поминуват старците. Още повече това искат да знаят редовите свещеници, които изкарват заплатите на висшето духовенство.
Странно е всъщност как църквата минава метър покрай всички мерки за антикорупция.
Прокуратурата нехае за скандални заменки с имоти, общините си траят пред безобразно раздаване на паркинги и терени за магазинчета около манастирите, от които не се знае какво се прибира и отчита. Няма ревизии, няма данъчни. Полицията се изсипва само по време на празници в по-големите манастири, за да регулира движението. И всичко си тече по мед и масло.
Политиците, водени от користния страх някой да не ги обвини, че ограничават религиозни свободи, треперят над расоносците и им осигуряват всевъзможни екстри. Срещу които получават обилни вечери, водосвети и лицемерни благословии.
И така да е, не е лошо дядовците да започнат като всички останали публични фактори, да декларират имущество. Защото се говори за апартаменти, частни вили и влогове, дори в чужбина. При положение че отказвайки се от светския живот, монасите не би трябвало да имат собственост. А за данъкоплатците, от чиито пари се взимат субсидии за църквата, би било добре да знаят с какво поминуват старците. Още повече това искат да знаят редовите свещеници, които изкарват заплатите на висшето духовенство.
Странно е всъщност как църквата минава метър покрай всички мерки за антикорупция.
Прокуратурата нехае за скандални заменки с имоти, общините си траят пред безобразно раздаване на паркинги и терени за магазинчета около манастирите, от които не се знае какво се прибира и отчита. Няма ревизии, няма данъчни. Полицията се изсипва само по време на празници в по-големите манастири, за да регулира движението. И всичко си тече по мед и масло.
Политиците, водени от користния страх някой да не ги обвини, че ограничават религиозни свободи, треперят над расоносците и им осигуряват всевъзможни екстри. Срещу които получават обилни вечери, водосвети и лицемерни благословии.
