В днешния ден сме се събрали, за да почетем две рождения.
Разбира се, за първото се досещат всички православни християни – рождението на св. Йоан Предтеча. Но защо пък и друго рождение? Кое е то?
Това е рождението на Църквата Христова, нашето собствено рождение като вярващи в Триединия Бог и в Богочовека Христос. Църквата се ражда именно в деня Петдесетница, на вчерашния ден, който продължава да хвърля светлите си зари и днес. Да, тя се роди преди повече от две хилядолетия, но нима това рождение не се актуализира постоянно с всеки нов член, присъединил се към нея?
А рождението на Христовата Църква е пряко свързано с идването на Утешителя, Дух Свети, то е „продукт“ на това дългоочаквано идване. Преди идването на Светия Дух, преди огнената Петдесетница, озарила сърцата на Христовите апостоли, човечеството не познаваше даровете на Светия Дух в новозаветната мяра. Не познаваше истинските правда, мир и радост в Светия Дух (Рим. 14:17), които получихме като дар от Сина Божи, доброволно дал живота Си, за да можем да живеем ние (Иоан 10:18).
Макар че тази година, 2024-та след Христос, празнуваме рождението на Йоан един ден след Петдесетница, в исторически план е точно обратното. Появата на този свят на най-големия между родените от жени (Мат. 11:11), св. Йоан Предтеча, предхожда появата на Църквата Христова. Но от гледна точка на вечността нещата придобиват друго измерение.
Тя, Църквата, се роди тридесет и няколко години по-късно от този, който стана причина баща му да онемее (Лука 1:20), понеже не успя да вникне в тайната на спасението, дарена на хората.
Защото за мнозина тайната на спасението беше и индивидуална личностна тайна, която отначало изглеждаше непонятна, но впоследствие се изясни в сърцата на всички, участващи по един или друг начин в историческото осъществяване на това спасение.
За рождението на Йоан се зарадваха баща му Захария и майка му Елисавета, чиито старчески усмивки озариха както външния им облик, така и техния вътрешен свят. За неговото рождение се зарадваха и сънародниците му, защото именно той, техният учител и сродник, беше определен да върви пред лицето на Бога и да бъде пророк на Всевишния (Лука 1:76). И днес, когато някой наш близък е близък и на Бога, ние сме щастливи от това обстоятелство, то е и наша утеха и надежда.
За рождението на Йоан се радваме и ние, хората на двадесет и първото столетие, защото и нашите сърца са пълни с благодарност, задето Бог стори така, че един обикновен по външност човек, хранещ се с оскъдна и проста храна и облечен в груби дрехи, всъщност беше наистина необикновен. Толкова необикновен, че заедно с Богородица стои най-близо до Бог и се моли за всички, които търсят помощта му. Това е едно напомняне, че не бива да подминаваме с пренебрежение обикновените хора.
Днес, когато Църквата ни кани да почетем Третото лице на Света Троица, се питаме: а беше ли възможно рождението на Йоан Кръстител без съдействието на Светия Дух?
Разбира се, не. Защото Бог подготвяше човечеството за Своята милост чрез хора като Йоан. Той стана обещаният ангел, приготвил пътя на Господ (срв. Изх. 23:20). Стана този ангел, чийто призив за покаяние, за промяна на ума се разнесе дори из необитаемите места на юдейската пустиня (Мат. 3:2). Този призив обаче продължава да кънти и днес, разбуждащ задрямалите ни сърца. Гласът на Предтечата е вечно актуален, защото всички ние трябва да презрем низкото у себе си, да се отречем от него и да отправим взора си към нашия небесен Отец.
Днес се чуват и други гласове, според които трябва да се освободим от неприятното нашепване на съвестта ни, че сме виновни пред Бога и хората; че трябва да заглушим това усещане, което нарушава комфорта ни. Тези гласове обаче ще преминат като вятър. Защото не са от Бога. И защото всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Мат. 3:10).
От Бог обаче е гласът на Йоан, който – пак да повторим – от пустинните места се понесе във времето, за да зазвучи и в днешната действителност. Да зазвучи не само в уединените места на манастирската тишина, но и в делника на всеки един човек, върху чиито плещи тежи семейната отговорност, да зазвучи в офиси и корпорации – навсякъде, където живеят хора, носещи образа на Бога (Бит. 1:26). Защото всеки един от нас е създаден за спасение и вечна радост.
Нека помним, че единствено Бог има власт да прости нашите грехове (св. Йоан Дамаскин, из Четвърта молитва преди св. Причастие). Това е в Негова власт. Във властта на Дух Свети, чрез Когото се очистват сърцата ни в тайнството на покаянието и изповедта. Чрез Духа на истината се възраждаме от вода и дух в тайнството на кръщението, чрез Него придобиваме даровете на тайнството миропомазване. Чрез Неговото слизане хлябът и виното, придобити от нас като плод на трудолюбие и постоянство, стават тяло и кръв на Христос, за да можем да станем причастни Нему. И в крайна сметка целта на живота ни, по думите на св. Серафим Саровски, трябва да бъде придобиването на Светия Дух.
„Чрез Духа става издигането на сърцата, ръководенето на немощните, усъвършенстването на напредващите“ (св. Василий Велики). Благодарение на Дух Свети се появява и всеки нов живот, призван да внесе нещо изключително и неповторимо в този изкупен от Бога свят. Нека споменем и това, че във всяко дело, от което лъха човеколюбие и братска привързаност, както и във високите образци на изкуството и науката, сякаш усещаме повея на крилата на онзи гълъб, символизиращ Светия Дух и слязъл над Сина Божи в деня на Кръщението Господне (Лука 3:21-22).
Именно чрез Дух Свети на този свят се появи и този, чието рождение честваме днес. Този, чието име означава благодат Божия и сочи на това, което трябва да заема първо място в скалата на ценностите ни. Без благодатта на Бога, без осъзнаване на вечното призвание на всеки един от нас ние сами се принизяваме до обикновен биологичен вид.
Нека отново повторим: днес честваме две рождения. Едното е на Църквата Христова, родена в благодатта на Светия Дух, Който е съкровище на истински ценното, а другото – на Йоан Предтеча. И тези две рождения се намират в зависимост едно от друго. Йоан подготвяше хората за идването на Христос и за изкупителното Му дело, а Христос изпрати Духа на истината, за да свидетелства за Него (Иоан 15:26). Ако не беше Дух Свети, Предтечата не би имал дръзновението да се опълчи на силните на деня, да заяви ясно и открито на хората, че не бива да се задоволяват с нравствения си облик, а да се опитат да го усъвършенстват, като се оглеждат в извечния лик на идващия в името Господне.
Нека всички си пожелаем да продължаваме да се раждаме за нов и обновен живот – живот в дух и истина. Този живот можем да получим само в общение със Светия Дух – общение в молитва, в тайнствата на Христовата Църква и човешко отношение към нашите ближни. Всяка една от тези съставки е важна. Ако не търсим Бога, как можем да очакваме да получим милостта Му? Ако не гледаме на човека до нас като на образ Божи, как можем да смятаме, че Този, Чийто образ носим, ще бъде милостив към нас?
Светият Дух е Утешител. И една от утехите, които ни дава, е тази, че можем да станем малки подражатели на свети Йоан Кръстител, на този, който „рано видял, че Бог го е предназначил да служи не на себе си, а на другите“ (св. Николай Велимирович).
Благодатта на Светия Дух и молитвите на св. Йоан Предтеча да бъдат с всички нас в този многоскръбен свят.
Амин!
