Продължение от Писмо осмо
ПИСМО ДЕВЕТО
Обични в Господа, ако човек обича Бога с всичкото си сърце, с всичката си мисъл, с целия си дух и с цялата си сила, той ще придобие страх Божи. Този страх поражда сълзи, а сълзите са извор на сила. При пълното извършване на това душата принася плодове във всичко.
Ако Бог види тези добри плодове в душата, Той я приема като благовоние на прекрасен тамян и непрестанно се радва на това с ангелите (срв. Лука 15:10), като й дарява радостта. Той я покровителства по всички пътища (срв. Пс. 90:11), които тя поема, за да достигне до мястото на покоя. Дори и дяволът не може нищо да направи против нея, като вижда Този велик Покровител свише, Който е около нас. Той се бои да се доближи дори и малко до такъв човек поради тази голяма сила.
А сега, мои възлюбени в Господ, които душата ми обича и чиято любов към Бог аз познавам, придобивайте тази сила, за да се боят бесовете от вас, за да бъдат леки трудовете, които вършите, и да предвкусвате божествените съдби, понеже сладостта от любовта към Бог е по-сладка от сладостта на меда (срв. Пс. 18:11).
Много монаси и девици в монашеските общежития, макар че не са вкусили от нежността на любовта към Бог и не са придобили божествената сила, си въобразяват, че са я усвоили, без да са я получили, понеже те не са развили плодоноснι τрудове. Затова и Бог не им я дава. Наистина всички, които полагат трудове, я придобиват като Божий дар, понеже Бог не гледа на лице (Деян. 10:34), но Той дарува тази сила от поколение на поколение на тези, които се трудят за това.
И сега аз знам, мои възлюбени в Христос, че обичате Бог. Бдете обаче това да бъде от цялото ви сърце; и моето сърце ще се възрадва от това. Тогава вие можете да получите Божията сила и да прекарате остатъка от живота си в радост и веселие. И делата на Господ ще ви бъдат леки, понеже тази именно сила, която се дава на човека, ще го доведе до мястото на покоя и ще го предпазва, докато премине всички въздушни сили (срв. Деян. 2:2).
Знайте още, мои скъпи чада, че докато съществува светлината и любовта на Бог, човек пренебрегва оскърбленията, както и почестите на светските люде: той мрази всичко, което е в света, удоволствията на плътта; очиства сърцето си от всякакви лоши мисли, денонощно пости и плаче с чисти молитви и нашият Господ му дарява тази сила.
Мои скъпи и благословени чада, старайте се тъй също да получите тази сила, благодарение на която ще вършите всички ваши дела спокойно и с лекота. Вие ще бъдете сигурни пред Господ и Той ще изпълни всичките ви молитви.
Знайте, че аз исках да ви пиша по-дълго поради любовта ми към вас, но ще се огранича с тези кратки слова. Моля Господ Иисус Христос те да бъдат за вас спасение и радост.
Нему, както и на Неговия Отец, и на Пресветия Му Дух подобава слава и чест от всички надарени с разум същества сега и през вековете, Амин!
Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.
Следва.
