В навечерието на празника Възнесение Господне разговаряме с двама от настоятелите на храм „Възнесение Господне“, който ще бъде изграден в столичния квартал „Младост-1“ – Христо Асенов и Николай Иванов. Председател на настоятелството е архим. Флавиан, който понастоящем служи в църквата „Св. Георги Победоносец“ в кв. „Дървеница“.
Инициативата за изграждането на храма „Възнесение Господне“ е на приснопаметния о. Димитър Вукадинов (1930-2012), който служеше в църквата „Св. Георги“ в Дървеница. Той вложи много усилия да събере съмишленици за издигането на храм на мястото, където през 50-те години на миналия век комунистическата власт събаря параклис, изграден от местните жители. В ново време, въпреки атрактивното място, около което се издигат все повече жилищни кооперации, собствениците на тази земя не я продават, а предпочитат да останат верни на желанието на своите предци и да видят на това място Божи храм. Повече за историята на храма – тук.
- Лесно ли е да се построи храм в столицата днес?
Христо Асенов: Не е лесно. Има много проблеми и задачи, които трябва да се решат.
Николай Иванов: Накратко казано, това е един безкраен сериал с абсолютно неочаквани обрати и имаш усещането, че си попаднал в омагьосан кръг.
- Кои са основните предизвикателства с които се сблъскват настоятелствата?
Х. А: Можем да разкажем за препятствията, които ние преодоляваме. Първо имахме проблеми със собствеността на терените, които образуват терена на храма. Един от поземлените имоти беше собственост на Св. Синод на БПЦ. Наложи се да предприемем процедура по прехвърлянето му от Синода към настоятелството, която отне време, но с благословението на покойния патриарх Неофит и оперативното съдействие на еп. Герасим (главен секретар на Св. Синод; бел. ред.) успяхме да финализираме тази процедура. След това имахме проблеми с изваждането на виза за проучване и проектиране, но в крайна сметка главният архитект на София ни издаде и този документ. Започнахме процедура по съгласуване на визата с енергоразпределителни дружества и там се натъкнахме на поредното препятствие – „Топлофикация“ отказа да ни съгласува визата, защото има тяхна инфраструктура под терена за храма. В рамките на една година успяхме да решим и този проблем със съдействието на собствениците на съседния имот – Резиденция „Тера“. В момента работим по изработването на технически проект и се надяваме в близко бъдеще да се сдобием с разрешение за строеж.
Това всъщност е и основната роля на църковните настоятелства преди да се появи храмът и да започне да функционира – да работят активно по подготовката и изработването на необходимата документация за проекта, по събирането на средства за градежа на Божия дом и по популяризирането на идеята за изграждане на храма.
Н. И: Освен всичко това, като истински българи имахме и неразбирателства и организационни трудности в самото настоятелство, които много трудно преодоляхме. Оказа се, че да се съберат пет-шест човека по едно и също време е изключително сложно, а и дълго време се водеха спорове за размерите на храма. Голям проблем беше да се реши и как да изглежда храма, тъй като архитектурният проект, който заварихме когато влязохме в настоятелството, беше за постройка, която нямаше нищо общо с християнски храм, а по-скоро приличаше на турска баня. Тъй като искахме да стане нещо красиво и издържано в православната традиция, се допитахме до митрополията, но от там не можаха да препоръчат специалисти, към които да се обърнем. А когато намерихме архитекти, които да направят проекта като дарение, трябваше да търсим материали за този тип архитектура и ние самите да им обясняваме за някои особености на византийския храм като например пандантивите, апсидите, съотношението в пропорциите на кубетата и др. под.
- Склонен ли е българинът да дарява за изграждането на църкви?
Х. А: Нашето впечатление е, че има хора, които милеят за Православната църква и помагат със своята скромна лепта, но техният брой е много малък. Фирмите и корпорациите избягват да даряват средства, защото техните PR отдели имат стратегия да не се обвързват с религиозни организации. Съответно събирането на средства е трудно. Като цяло доверието в нашето общество е „счупено“ и масово хората подхождат с недоверие към благотворителни каузи. Това е разбираемо – през последните тридесет години хората се наслушаха на много лъжи и фалшиви обещания.
Н. И: Да, понеже много е лъган, българинът е много недоверчив. Помня как навремето разколниците събираха средства за храм в „Младост“, дори „осветиха“ и поставиха камък на мястото, където после се построи хипермаркетът „ХИТ“. А събраните пари изядоха и изпиха по дружеските им банкети с политическите си покровители. Но от познати, които събираха пари за храмове знам, че макар и бавно, средства се събират, но трябва да има готови проекти и някаква обща представа за сумите, които ще трябват. Тъй като не сме стигнали до там, ние все още не сме правили сериозна кампания за набиране на средства и хората не знаят нищо за това.
- Какво според Вас може да мотивира или демотивира хората да участват в това дело?
Х. А: Според мен, изграждането на един Божи храм е част от борбата между доброто и злото. Според преданията на мястото на храма „Възнесение“, който искаме да изградим, е имало манастир, който е бил опожарен и разрушен през 18 в. След това жителите на с. Дървеница изграждат храма „Св. Спас“ през 40-те години на 20 в. Няколко години след идването на комунистическата власт храмът отново е разрушен. Този параклис е бил малък и когато са го разрушили, останките са бутнати надолу по склона към реката и всичко е изравнено с булдозер. Сега ние работим да го съградим за трети път. Резултатите идват бавно, но важното е да не се отказваме и да вървим напред. Както Бог изпитва своя раб Йов, така и ние трябва да решаваме проблемите и изпитанията, които постоянно изскачат пред нас. Покойният о. Димитър Вукадинов започна инициативата за изграждане на храма „Възнесение“. Когато Господ го прибра при Себе Си, ние продължихме това дело. Ако не успеем ние – след нас ще дойдат други, които да довършват започнатото – „Свято място, пусто не остава“.
Н. И: Преди години един приятел каза, че изграждането на храм не е въпрос на възможности, а на потребности. И наистина – виждаме че огромни молове, бизнес- и жилищни сгради се вдигат за месеци, но когато става дума за малък храм, всичко става невъобразимо трудно и бавно. Просто явно нямаме такава потребност. Например в „Мусагеница“, въпреки усилията на о. Стилян Табаков, накрая стана ясно, че самите жители на квартала не искат да има храм и така „си остана домът им пуст“. Това е главната мотивация според мен – желание за храм, търсене на по-висок смисъл, излизащ отвъд рамките на този временен живот, стремеж към Бога и съзнание за отговорност пред идните поколения. Да направиш нещо добро за другите, нещо което да остане след теб без да имаш пряка изгода от него. Когато това го няма, няма нужда и от храмове.
- Предвиден ли е енорийски център към храма?
Х. А.: Да, предвидили сме сграда за енорийски център, в който да се развива просветна дейност – неделно училище и школи за църковни изкуства: курсове по пеене, иконопис, дърворезба и др.
- На какъв е етап е изграждането на църквата „Св. Възнесение Господне“ в „Младост-1“?
Х. А: Имаме одобрен идеен проект от Софийската митрополия и се изработва технически проект.
Н. И: Също така мястото е оградено и разчистено, а с архитектите от „SGI“ продължаваме да работим по подробностите от външния вид и интериора на храма и на енорийския център към него. Обмисляме и някаква кампания за популяризиране на делото и набиране на средства – чрез концерти, по медиите, с плакати и др. Но преди това трябва да сме готови с проекта. Надяваме се Бог да помогне и да имаме още един храм в „Младост“, защото има голяма нужда, тъй като „Рождество Христово“ и манастирът „Св. пророк Илия“ са крайно недостатъчни за такъв огромен жилищен комплекс като „Младост“.
