Гръцката служба за опазване на културното наследство предприе спешни мерки за възстановяване на щетите по историческия манастир „Преп. Лука“ в обл. Беотия, който пострада от пожар през изминалата седмица. Манастирът, който пази едни от най-красивите византийски мозайки, е паметник на ЮНЕСКО.
Отпуснати са 50 хиляди евро за разчистването на опожарените части и за укрепване. Заради предприетите незабавни мерки от страна на пожарната служба основните сгради в манастира останаха невредими. Изгоряха необитаема килия на монаха Йоасаф от 19 в., част от югоизточното крило, както и помощни постройки за посетителите на манастира, но съборният храм, криптата и другите исторически сгради бяха запазени. По време на пожара всички посетители и монаси бяха изведени от обителта. Сега манастирът ще остане затворен за посетители, докато протичат възстановителните дейности.
Министерството на културата ще изготви оценка на щетите, за да започне възстановяването на унищожените постройки.
Манастирът „Преп. Лука“, разположен на западния склон на планината Хеликон, под акропола на древния Стерион, е най-добре запазеният манастирски комплекс от средновизантийския период в Гърция. Състои се от комплекс от две църкви: на св. Богородица и съборния храм на преп. Лука, заобиколени от килии и помощни сгради.
Най-старата църква, посветена на св. Богородица, датира от втората половина на 10 в. Тя е кръстокуполна и се отличава с тухлена зидария и украса. Определят я като тетракионична ("с/върху 4 стълба/колони"), защото централният купол се опира на четири свободни колони в средата на единното пространство. Куполът е осмоъгълен, увенчан със сводести корнизи и има вградени кьошкове в краищата на страните, които завършват с улуци във формата на лъвска глава. Това са основните характеристики на т. нар. „атински“ купол, тъй като той е използван в голям брой атински паметници. Появата му тук, в църквата на св. Богородица, е обаче най-старият известен пример.
Единствената оцеляла фреска от оригиналната украса на храма на св. Богородица е посветена на явяването на архангел Михаил на Иисус Навин преди падането на Йерихон. Фрески са запазени и върху южното рамо на кръста и дяконикона. Изобразени са общо петима йерарси, датирани от края на 12 в.
Съборният храм на преп. Лука (католикон), построен през първите десетилетия на 11 в., за да съхранява мощите на светеца, е по-голям по размери и има подземна крипта. Мозайките, които украсяват стените на католикона, датиращи от второто и третото десетилетие на 11 в., са шедьоври на византийското изкуство.
Първата монашеска общност е основана от самия монах, преп. Лука, който се заселва в района през 946 г., според текста на неговото житие. Той построява тук храма „Св. Варвара“. След смъртта му през 953 г. вестта, че мощите му са чудотворни, кара тълпи от поклонници да се стичат към манастира и първоначалните сгради скоро са заменени с по-монументални. През 11 в. манастирът е толкова голям, че открива свои метоси в Евбея и в Антиохия, Сирия. Обителта пострадва сериозно по време на Гръцката революция, както и при бомбардировките на Втората световна война през 1943 г.
Днес целият комплекс е до голяма степен възстановен и през 1990 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заедно с манастира Дафни и Новия манастир (Неа мони) на о-в Хиос.
